Въпреки че няма да избират зам.-министри и областни управители преди приемането на държавния бюджет, управляващите се захващат да обновят редица важни държавни органи с изтекли от години мандати. Въпросът е важен, тъй като Народното събрание трябва да изпълни неглижираното от много дълго време задължение да избере членове на органите, които според Конституцията и законите на страната се избират от законодателната власт.
Процесът на кадруването започна още във вторник. Днес парламентарната бюджетна комисия разгледа и одобри редица проекти на решения, с които се приемат процедурни правила, определящи условията за избора на множество държавни длъжности. Следващата седмица те ще бъдат разгледани и в пленарната зала, както съобщи шефът на комисията Делян Добрев от ГЕРБ-СДС.
Това стана напълно непрозрачно. Нито един от проектите не беше качен на сайта на Народното събрание преди гласуването им в комисията, а и след това. Иначе казано, депутатите може и да знаеха какво обсъждат и гласуват, но медиите и обществеността останаха на тъмно.
Така не стана ясно доколко управляващите спазват изискванията, които заложиха в собственото си коалиционно споразумение. В него се поема ангажимент, че "страните (тоест, ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН, а по подразбиране и подкрепящата ги ДПС-ДПС - бел.а.) ще предложат методика, която ще надгради парламентарната практика за подготовка за избор на членове на органите, които изцяло и частично се избират от Народното събрание". Тази методика би трябвало да включва "отделна проверка за интегритет, предхождаща проверката за наличие на изискуемите професионални качества в ресорна комисия на НС".
Освен това в коалиционното споразумение е предвидено да се изготви хронограма в срок от 30 дни от подписването му (15 януари - бел.а.) за избор на контролни и регулаторни органи, при която органите с изтекли мандати трябва да бъдат попълнени в рамките на една година. Крайният срок наближава, управляващите вече започват процедурите по избор, а въпросната хронограма все още я няма.
Делян Добрев сухо коментира след гласуването, че е време да се обновят тези органи, и заяви, че неговата комисия трябва да бъде поздравена, че стартирала първа процедурите, като напомни, че миналата седмица е направила същото и за Комисията за енергийно и водно регулиране (тя се оглавява от Иван Иванов, който почти 5 години надхвърля мандата си, а неговите колеги комисари - средно с по година и половина, както се вижда от мониторинга на назначенията, който прави Българският институт за правни инициативи - бел.а.).
Какво одобри бюджетната комисия
На първо място, бяха приети правила за номиниране и избор на подуправител на Българската народна банка (БНБ), който да ръководи нейното управление "Банков надзор". В момента постът се заема от Радослав Миленков, който беше избран през март 2019 г. и сега неговият 6-годишен мандат изтича. Това назначение не засяга само дейността на БНБ като банков регулатор. Според действащата Конституция подуправителят на БНБ е потенциален служебен министър-председател, което прави поста много важен от политическа гледна точка.
Бюджетната комисия одобри правила и за избора на двама зам.-председатели и двама членове на Сметната палата. Зам.-шефовете на одитния орган също влизат в списъка с възможни кандидати за служебни премиери, от които президентът по Конституция може да избира ръководител на служебно правителство. В момента зам.-председатели на Сметната палата са Горица Кожарева и Тошко Тодоров, чиито мандати са просрочени с почти 3 години. Кожарева вече дори беше кандидат-премиер на служебен кабинет през август 2024 г. Президентът Румен Радев обаче отхвърли състава на правителството, което тя предложи, защото в него влизаше Калин Стоянов като вътрешен министър. Така кабинетът й пропадна, а Стоянов стана депутат от ДПС-НН на Делян Пеевски, с когото и преди беше свързван.
Същата първа стъпка направи бюджетната комисия и към избора на председател и четирима членове на Фискалния съвет (настоящите му петима членове стоят на постовете си над 3 години след изтичането на мандатите им); председател и трима заместници в Комисията за финансов надзор (начело на комисията е Бойко Атанасов, на когото парламентът трябваше да е избрал наследник преди близо две и половина години); председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (някои от тях карат по две и половина години, а други по три и половина след края на мандата си).
Прозрачност или "отстрелване"
Мартин Димитров от ПП-ДБ предложи към всички правила да се добави, че ресорните парламентарни комисии, където се провеждат основно процедурите, ще изискват служебно редица документи, засягащи кандидатите, от различни държавни органи. Тук влиза справка от бюрото за контрол над СРС за това дали съответният претендент е бил незаконно подслушван; справка от прокуратурата за неприключили наказателни производства спрямо кандидата; справка за неприключили производства за конфликт на интереси; справка за извършена оперативно-издирвателна дейност спрямо кандидата от Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Според Димитров така биографиите на кандидатите ще станат много по-ясни преди евентуалното им избиране и ще се предотвратят потенциални скандали в бъдеще, ако заемат високите постове.
Тези предложения бяха отхвърлени от представителите на останалите парламентарни групи в бюджетната комисия. Делян Добрев възрази с любопитния аргумент, че вероятно половината народни представители имат проверки или производства срещу себе си и това не доказва нищо. Според него подаването на декларация за съдимост от кандидата е напълно достатъчно. А Йордан Цонев от ДПС-НН твърдеше, че проверките срещу даден кандидат могат да започнат по сигнал и това да се използва като "способ за отстрелване", както се изрази, на претендента.
На повсеместна съпротива се натъкнаха и други предложения на ПП-ДБ, свързани с обсъжданото днес на комисията. Те поискаха да се разгледа внесеният от тях проект на решение да бъде освободен Димитър Главчев като председател на Сметната палата. Аргументът им е, че Главчев, който доскоро беше служебен премиер, е обвързан с лидера на ДПС-НН Делян Пеевски. Не беше прието и искането на ПП-ДБ да се разгледат техни предложения за промени в Закона за Сметната палата, с които Народното събрание да открива процедурата за избор на зам.-председатели на Сметната палата, а не председателят на одитния орган, както е сега.
След заседанието на комисията депутатът от ПП-ДБ Лена Бориславова обвини във Фейсбук управляващите, че нарушават парламентарния правилник и Закона за съдебната власт, защото скъсяват сроковете за избор, за да няма време за обществена дискусия.
Предстоящо
В сряда щафетата по избора се поема от други парламентарни комисии. Парламентарната икономическа комисия ще приеме правила за избор на председател, зам.-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В момента ключовият за икономиката орган се оглавява от Юлия Ненкова, известна най-вече с това, че е майка на дългогодишния депутат от ГЕРБ Александър Ненков. Същата партия я прати начело на КЗК. 7-годишният мандат на Ненкова изтече преди година и половина. Същото се отнася и за всичките й колеги в комисията.
Същия ден комисията по конституционни и правни въпроси ще приеме правилата за избор на конституционен съдия и на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота, както и на инспектори в Инспектората към ВСС. Членовете на съвета са просрочили мандатите си с повече от 2 години, а на Инспектората – с почти 5 години. Изборът им е сред най-парливите политически въпроси и беше сред причините, заради които през 2024 г. пропадна общото правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.
Със сигурност обновлението на ВСС и на Инспектората ще предизвика тежки политически битки и сега, още повече, че за избора на техни членове се изисква квалифицирано мнозинство от две трети - 160 депутатски гласа. Такова мнозинство не може да бъде постигнато само със силите на управляващата коалиция, която ще трябва да търси подкрепа извън собствените си редици - вероятно от ПП-ДБ.
