Ръководената от главния прокурор Иван Гешев прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет неглижира настояването на европейския главен прокурор по най-бързия начин да бъде запълнена българската квота за европейски делегирани прокурори.
Колегията прекрати в сряда, 2 юни, старата процедура за избор на делегирани прокурори, които ще работят в България по случаите на крупни злоупотреби с европари, а за нова ще мисли тепърва. Първата процедура бе открита на 17 декември 2020 г. и приключи на 13 февруари 2021 г. с номинирането на 10 кандидати за делегирани прокурори. Европейската прокуратура (ЕППО) обаче отхвърли шестима от тях и така България. На заседанието на Прокурорската колегия стана ясно, че тепърва ще се мисли за нова процедура. Това означава, че ако новата процедура бъде стартирана по време на някое от следващите заседания на колегията, тя няма да приключи преди края на лятото. Колегията обаче изобщо не дава признаци, че бърза.
На първия конкурс за позицията се явиха над 30 претенденти, но колегията даде положителен вот точно на 10 от тях. "По правилата на Закона за съдебната власт нямаме магистрат, който да е получил 6 и повече гласа и не може да предложим други кандидати в така проведената процедура", каза членът на колегията Огнян Дамянов по време на заседанието в сряда. Затова по думите му на този етап единственият вариант е колегията да прекрати процедурата. "Едва след като решението за прекратяване на процедурата влезе в сила, защото има възможност някой от колегите да го обжалва, ще обсъждаме дали да откриваме нова процедура и промяна на правилата, която за мен е наложителна", каза Дамянов, цитиран от "Лекс". Стефан Петров допълни, че и от румънските 15 предложения от ЕППО са назначени само 6. Всъщност истината е, че досега ЕППО освен шестимата български е отхвърляла единствено един кандидат от Литва.
Калина Чапкънова също посочи, че трябва да се променят българските правила за избор, тъй като един от мотивите за отхвърлянето на номинираните е, че нямат прокурорски опит. ЕППО не иска да работи с прокурори от районно ниво, съдии без наказателен опит и следователи.
В крайна сметка прокурорската колегия единодушно прекрати процедурата, а за нова ще мисли на по-късен етап.
ДЕЛАТА
"Сега" опита да разбере колко и кои български дела ще бъдат прехвърлени към ЕППО, която стартира работа на 1 юни т.г. Пресслужбата на Кьовеши обясни, че очаква да започне работа с около 2000 случая, които националните власти ще им прехвърлят, както и със сигналите, които всеки може да подаде онлайн. И говорителката на главния прокурор Сийка Милева не успя да отговори.
Все пак под шапката на Люксембург се очаква да минат дела за случаи като този за разкритията на ОЛАФ за тежки нарушения при поръчка на българското МВР, с която са купени стотици джипове. През февруари скандалът допълнително нагнети напрежението между президента Румен Радев и вече бившия премиер Бойко Борисов. Октомври 2020 г. пък Гражданското сдружение БОЕЦ сезира Кьовеши за факти и обстоятелства около изграждането на газопровода "Турски поток" на българска територия. Преди това и евродепутатът Елена Йончева обяви, че ще иска Кьовеши да провери парите, които отиват за българските пътища, както и как точно се строят те.
"Сега" научи, че във Върховната касационна прокуратура вече има списък с делата, които ще бъдат препратени към Люксембург. Сред тях освен разследването за джиповете били тези срещу певицата Лиляна Деянова - ЛиЛана, която преди година бе обвинена за участие в организирана престъпна група с цел злоупотреби с евросредства. Към наказателна отговорност заедно с нея бяха привлечени и брат ѝ - известният бийтбоксър Александър Деянов-Скилър, както и съдружникът ѝ Мартин Димитров. Друго дело, което отива при Кьовеши, е срещу бизнесмена Миню Стайков, за когото прокуратурата твърди, че участвал в злоупотреба с евросредства по програмата "Млад фермер".
Вижте още по темата тук:
Кьовеши ще дойде в България съвсем скоро
Окончателно: Кьовеши отхвърли 6 от 10 български европрокурори
