Големият български поет, преводач и сценарист Валери Петров (1920-2014), роден преди век, си отиде от този свят на днешната дата - 27 август. След себе си той остави огромно и безценно поетично наследство за деца и възрастни, както и блестящи преводи на драматургичните творби на Уилям Шекспир и приказките на Джани Родари. Филмите по негови сценарии "На малкия остров", "Слънцето и сянката", "Първи урок", "Един снимачен ден", "Рицар без броня", "Йо-хо-хо" продължават да са обичани и гледани от поколения българи - а последният дори има американски римейк.
Изпод перото на Валери Петров излиза и финалната редакция на един много важен текст – преамбюлът на сега действащата Конституция на Република България, приета от VII Велико Народно събрание, в което той е народен представител.
Преамбюл (на френски: préambule, на латински: praeambulus – вървящ напред, предшестващ) в правото се нарича встъпително изложение в нормативен документ, обясняващо неговата цел и философия. Терминът придоби нова актуалност, след като днешните управляващи се захванаха да пишат и приемат нов основен закон, с намерение да дадат рестарт на обществено-политическия живот в страната. Проектът им вече е готов, макар един от основните му автори - Данаил Кирилов да подаде оставка вчера.
Но от него отсъства преамбюлът, отразяващ някогашния стремеж за създаване на „демократична, правова и социална държава“.
Мнението на мнозина е, че това е просто един абстрактен текст, който не съдържа в себе си структурата на правната норма, а по-скоро звучи като прокламация или повеля. Други пък са на обратното мнение – че в него са заложени принципите на конституцията, изразени в синтетичен вид, което му придава правна същност и значение.
Основният закон в някои държави има преамбюл, а в други – не, но конституцията заема най-високото място в йерархията на нормативните актове, затова ѝ се полага такъв. В българското съвременно законодателство има и други нормативни документи с встъпителен текст – например Законът за вероизповеданията, действащ от края на 2002 година.
Да звучи разбираемо и човешки, за да стигне до сърцата на хората! За това е настоявал Валери Петров по време на работата му по редакцията на текста преди 30 години, спомнят си и разказват негови колеги народни представители, участвали в събитията.
„Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази Конституция“.
Това гласи преамбюлът на сега действащата Конституция, оформен в този вид от Валери Петров.
