Още преди да започне премиерният спектакъл „Когато розите танцуват“ в Сатиричния театър, аз се почувствах отново абитуриентка. Спомних си, че след бала на финала на XI клас, след цяла нощ танци в зала „Универсиада“, със съучениците от гимназията посрещнахме изгрева в Розариума на Борисовата градина, до залата с кривите огледала. Конструкцията от декора на сценографа Марина Райчинова, окичена с екземпляри във всички природни нюанси на Царицата на цветята, удивително прилича на този розариум. И това е само прелюдия към причините дори човек от поколението „деца на цветята“ да се почувства млад, гледайки този спектакъл в атрактивната режисура на актьора Николай Урумов.
Чудесната пиеса на Валери Петров „Когато розите танцуват“ е имала своята първа реализация именно на сцената на Сатирата през далечната 1961 г. с Ицхак Финци и Вели Чаушев в две от главните роли. Паметна остава и постановката на Младежкия театър от 70-те с Николай Бинев. Остарели ли са оттогава текстът и посланията му? Та нима добрата драматургия и талантливата поезия могат да остареят някога?! А и нали все нови и нови дебютанти в чувствата все някога ще си зададат за първи път въпросите „Какво си, любов, ах, какво си, кажи! Защо все ловим се на твоите лъжи?...“. Пък и по-опитните за кой ли път ще ги повтарят…
Романтичната комедия „Когато розите танцуват“ е разцъфтяла майска приказка през март, изградена от три миниатюри – три възрасти на любовта. Сюжетната рамка, която ги обединява, е историята на стария учен (очарователният Константин Икономов), който иска да отгледа невиждан досега сорт рози, но някой неизменно му краде обектите на експеримента, и на младежа магьосник (Боян Арсов), който повежда с него диспут за любовта, доверието и щедростта, докато накрая обърне „остарелите“ му представи. Боян е истински магьосник на сцената – забавен, пластичен, приземява се елегантно с шпиц от два метра височина, без да спират с партньора му да жонглират с виртуозните рими на Валери Петров; да танцуват и пеят.
Трите миниатюри не са в стихове – те са с диалози от „реалния живот“. Първата среща спортист с красиво момиче (Любомир Ковачев и Полин Лалова) и двамата се изправят пред цял нов свят, който се открива пред младостта: първите трепети на влюбването, първите недоразумения, мимолетните сръдни и бързите сдобрявания… Втората миниатюра има за герои зрели хора на кръстопът: той (Димитър Баненкин) е семеен, но досега се е страхувал да признае това на другата жена, за да не я загуби; тя (Стефания Кочева) се е досещала, но е мълчала, защото го обича, съпругата му (Ана Вълчанова) – също… Баненкин е отличен мъж на средна възраст, който просто няма полезен ход, докато се разкъсва между две жени, които обича и които го обичат, а Вълчанова като журналистка, влязла в телевизора, за да представи репортаж от Марица Изток, в който спонтанно се вклиняват съмненията за брачния й статус, е направо виртуоз.
В центъра на третата новела са преживяванията на възрастен професор по музика (Ивайло Калоянчев), влюбен в своя студентка (Лана Гекова), която го боготвори, но обича свой връстник (Мартин Желанков) и не се досеща за чувствата на ментора си в изкуството. Като стария музикант Калоянчев-младши прави една от най-добрите си роли на сцената на Сатирата, преминавайки от напомпаното самомнение на безспорен авторитет към унилото примирение на губещ поради елементарната логика в любовта. Невъзможно е на моменти да не "провидим" в него забележителния му баща, дори той да е искал да избяга от това...
Тези три ситуации от живота са пресъздадени от Валери Петров с типичните за него финес, емоционална интелигентност и душевна мекота, на които режисурата остава вярна в загрубелия ни делник. Очевидно Николай Урумов режисьорът тук е толкова убедителен, колкото беше Ники Урумов актьорът в коронната си роля на г-н Ганьо Балкански – само че на другия полюс на психологическия спектър…
В майските градини на този лекокрил спектакъл, създаден с вдъхновение и фантазия, танцуват красиви балерини рози и се гонят влюбени двойки от класа на Калин Сърменов в театрален колеж „Любен Гройс“. А Старият учен и Магът на изпроводяк доказват, че на любовта всички възрасти са покорни и младостта е състояние на духа – да участваш в живота, да умееш да даваш и да си готов да обичаш отново.
Музиката в спектакъла е на Христо Намлиев, хореографията – на Татяна Янева. Следващите представления на „Когато розите танцуват“ са на 4 и 22 март, 11 и 28 април.
