"В средносрочната бюджетна прогноза е заложена не просто изненада, а изключително намаление на средствата за българската култура." За това алармира първо в своя Фейсбук профил, а после пред БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата и преподавател в УНСС. Според одобрения от Министерски съвет Проект за средносрочна бюджетна прогноза 2023 – 2025 г. около 0,4% е предвидено да бъде делът на разходите за култура през 2025 година. "Ние се връщаме на най-ниската точка от последните 32 години. Числата, заложени в средносрочната бюджетна прогноза за 2023-2025 година показват, че културата не е приоритет, а е финансирана на остатъчен принцип", коментира пред "Хоризонт" Андреева.
Мястото на културата в бюджетните прогнози тя нарече "откровен фискален цинизъм" и "огромна несправедливост, която някой си е позволил в Министерство на финансите".
По думите ѝ средствата по Плана за възстановяване не са достатъчни, за да компенсират намаляването на публичните финанси за култура. Министерството на културата очевидно не може да се справи с отстояване на интересите на българската култура и трябва да работи с всички гилдии, смята Диана Андреева.
Все още проектът не е преминал обсъждане, но четиристранната коалиция, водена от "Продължаваме промяната", проведе консултации преди назначаването на кабинета, в които една от основните теми беше повишаването на бюджета за култура до 1% от БВП. Това не се e случвало никога в последните 32 години. От таблицата, приложена към Проекта за бюджетна прогноза 2022-2025 обаче излиза, че заложените за настоящата година 0.6 процента за сектора ще си останат абсолютния му връх. В следващите години е предвидено намаление на средствата първо до половин процент, а после и до 0.4%. Дори без да отчитаме инфлационните процеси, това е скандално малко.
В Проекта за средносрочна бюджетна прогноза са описани и приоритетите на културата през следващите 3 години. За обсъжданата Стратегия за култура нищо не се споменава, но за сметка на това е поставен акцент върху "укрепването, популяризирането и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности".
Стратегическите цели на политиката са насочени към създаването на условия за устойчиво културно развитие и духовно консолидиране на нацията, утвърждаването на българската национална идентичност чрез изграждане образа на България като страна със самобитна култура и уникално културно наследство, активирането на международната дейност за популяризиране достиженията на българските творци и повишаване конкурентоспособността на българския културен продукт, пише още в документа.
Според него основни приоритети на държавната политика в областта на културата са опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти (липсата на действия в тази сфера обаче накара зам. министъра проф. арх. Бойко Кадинов да подаде оставка преди няколко дни), привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори, развитие и техническо усъвършенстване на музейната мрежа, привличане на средства от Европейските програми и утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти.
За прилагане на тези цели се разчита на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН, който е печално известен с недостига на експерти), държавните музеи и художествени галерии в системата на Министерството на културата, Центърът за подводна археология, Културен център „Двореца“ и Българската национална филмотека.
РЕАКЦИИ
Отговорите на гилдията по темата не закъсняха. Те не са насочени само към орязания бюджет, а и към начините, по които ще бъде изразходван той.
"Културните ценности в този бюджет са само недвижими. Музеите и галериите присъстват само и единствено със 17 образователни програми и 75 проекта (по груби сметки това е новата програма на НФК за културните институти). Ами проучване, дигитализация, опазване, придобиване на нови ценности, работа с артисти, изследователи и учени, представяне, интердисциплинарност, повишаване на компетентности, развитие на публики, работа с общности, зелени политики, устойчивост, диверсифициране на приходи, международно сътрудничество?", пита Маргарита Доровска, куратор и директор на Музея на хумора и сатирата в Габрово. "А съвременното ни изкуство имало нужда от маркетинг и атрактивност, ама кой ще го прави това изкуство, къде и как ще се представя, защо? А тоз туризъм дето ще го развиваме със съвременно изкуство как ме изуми - Касел ли сме, Венеция ли, Лондон или Базел?
Ако това са целите и приоритетите на правителствот в областта на музеите, галерии и съвременното изкуство, аз не мисля, че и бюджетът за тази година в тези сегменти е защитим. Не просто това, той ще си остане неизразходен. Остава ми само да повторя опасенията си - в годината с най-голям бюджет за култура ситуацията се очертава да е вода газим, жадни ходим", допълва тя и завършва в хумористичен стил, съвместим с последните изяви на управляващите културата у нас:
"Надявам се утре сутрин да се събудим и в криминалната хроника да пише, че някой много калпав стажант си е играл на бюджетна прогноза в областта на културата и е натиснал send преди да са го изловили и пратили да прави кафе поради липса на каквито и да е други качества."
Малко по-късно реакция дойде и от Съюза на артистите в България, чийто председател Христо Мутафчиев изрази "изключително безпокойство" от факта, че бюджетът за култура ще се "срине до унизителни стойности".
"Доколкото си спомням в предварителните онлайн преговори между партиите за съставяне на правителство бяха дадени обещания, че културата ще бъде приоритет на управлението. В последвалото споразумение, което управляващите подписаха обещаният 1% процент за култура, липсваше. Днес ставаме свидетели, че държавата не просто не увеличава плавно, а тенденциозно ще намалява този процент в следващите три години.
В случай, че тези стойности не се преразгледат и променят до два министерски съвета (или две седмици), ще се присъединим към всички, които очакват оставката на това правителство заради неспазените обещания към цялата културна общност.
Надявам се министърът на културата да предприеме активни действия и преговори с министерството на финансите, за да предотврати тази гавра с подопечния му ресор!", пише Мутафчиев.
