Писателят Милан Кундера почина на 94 години в Париж, съобщава чешкото издание Novinky. Смъртта му беше обявена от Моравската библиотека в Бърно, на която той наскоро дари целия си архив. Писателят е починал на 11 юли в апартамента си на левия бряг на Сена, където живееше с своята съпруга Вера. "За съжаление мога да потвърдя, че г-н Милан Кундера почина вчера (вторник) след продължително боледуване", каза пред АФП говорителката на библиотеката Анна Мразова.
Кундера се превърна в жива легенда на европейската литература със своите романи "Непосилната лекота на битието", "Шегата", "Безсмъртие", "Валс на прощаване". Първите си творби пише на чешки, следващите на френски. Удостоен е с Голямата литературна награда на Френската академия, литературната награда "Франц Кафка", приза на критиците на Френската академия и много други. Не бе счетен достоен по време на дългия си живот и кариера за Нобелова награда. Книгите на Кундера дълго време са забранени в родината му Чехословакия. През 1979 г. писателят е лишен от чехословашко гражданство и го получава обратно едва през 2019 г.
Милан Кундера рядко даваше интервюта, защото бе убеден, че писателите говорят чрез своето творчество.
"Велик романист, произхождащ от малка нация с крехки граници, която може да диша само чрез своите художници, своите писатели и своите творби, съставянето на портрет на Милан Кундера е предизвикателство", написа по повод кончината му Radio France.
Милан Кундера е роден на 1 април 1929 г. в Бърно. Баща му е известен музиколог и пианист, ученик на композитора Леош Яначек и ръководител на Музикалната академия "Яначек". Самият Милан свири на пиано и известно време изучава музикология и музикална композиция. През 1949 г. завършва средното си образование в Бърно и става член на Чехословашката комунистическа партия. Учи една година в Карловия университет в Прага, след което се прехвърля във Филмовия факултет. През 1950 г. е изключен от Комунистическата партия за "антипартийна дейност" и за кратко прекъсва следването си. През 1952 г. завършва Академията и става преподавател в нея по история на западноевропейските литератури. Година по-късно публикува първата си стихосбирка. През 1956 г. членството на Милан Кундера в ЧКП е възстановено.
Първите му разкази излизат в началото на 60-те години - "Смешни любови" (1963), последвани от "Втора тетрадка смешни любови" (1965) и "Трета тетрадка смешни любови" (1968). През 1965 г. дописва романа "Шегата" - язвителен портрет на чехословашкия комунистичен режим, който близо две години се чете в ръкопис от приятели и анонимни читатели, а когато най-сетне е издаден, се радва на изключителна популярност. Успехът е свързан и с филмирането му през 1968 г. от режисьора Яромил Иреш.
Скоро облаците над Кундера отново се сгъстяват. Изказванията му срещу окупацията на страната от войски на Варшавския договор по време на Пражката пролет довеждат до забрана за публикуване на негови произведения и до повторното му изключване от Комунистическата партия. През 1975 г. писателят е поканен да преподава в университета в Рен, Франция. Пред тогавашното ръководство на Чехословашката комунистическа партия за писателя се застъпва лично съпругата на френския президент. Милан Кундера остава във Франция, където ще живее и твори до края на живота си. През 1976 г. той казва пред френския в. "Монд", че определянето на произведенията му като политически е опростенческо и замъглява същинския им смисъл.
През 1979 г. Чехословакия му отнема гражданството, а две години по-късно той получава френски паспорт. През 1984 г. на френски е публикуван романът, който му носи световна популярност - "Непосилната лекота на битието". През 1988 г. текстът, чието действие се развива по време на Пражката пролет, е екранизиран от Филип Кауфман, с участието на Даниел Дей Луис и Жулиет Бинош в главните роли. "Непосилната лекота на битието" е издаден в Чехия едва през 2006 г., макар да е достъпен на чешки език още от 1985-а благодарение на сънародник, основал издателство в изгнание в Канада. Чешкият литературен агент на Кундера по това време казва, че авторът сам е забавил издаването на книгата в родината си заради опасения, че ще бъде лошо редактирана.
Въпреки падането на комунистическия режим през 1989 г. Кундера така и не се завръща трайно в родината си. Той остава по-известен като френски писател от чешки произход. След 40 години изгнание Милан Кундера получи обратно своето чешко гражданство по предложение на тогавашния премиер Андрей Бабиш.
Писателят отказваше да говори пред камера, отказа анотации, когато събраните му творби бяха публикувани през 2011 г., и не позволява електронни издания на произведенията си. В реч пред Френската национална библиотека от 2012 г., прочетена по френско радио след това от негов приятел, той изразява страх за бъдещето на книгите.
"Струва ми се, че времето, което безмилостно продължава своя ход, започва да застрашава книгите. Заради тази заплаха вече от няколко години във всеки договор, който сключвам, има клауза, според която произведенията ми трябва да бъдат публикувани единствено в традиционната книжна форма, да се четат на хартия, а не на екран", казва той. "Хората вървят по улиците и вече нямат контакт с другите наоколо, не виждат домовете, покрай които минават, от ушите им висят жици. Те жестикулират, не поглеждат към никого и никой не ги поглежда. Питам се дали още четат книги. Възможно е, но още колко ще продължат?"
В България са издадени повечето негови творби - "Шегата", "Непосилната лекота на битието", "Празникът на незначителността", "Бавно", "Книга за смеха и забравата", "Самоличност", "Незнанието", "Изкуството на романа" и др.
