След повече от 40 години, прекарани в изгнание, Милан Кундера получи обратно чешкото си гражданство. Посланикът на Чехия във Франция Петър Друлак, който лично посетил 90-годишния писател в апартамента му в Париж, казва пред вестник "Гардиън", че единственият коментар на Кундера бил "благодаря".

През 1950 г. авторът на "Непосилната лекота на битието" е изключен от Чехословашката комунистическа партия заради антикомунистическа дейност. Преследван е от властите и накрая се установява във Франция. През 1979 г. чешкото му гражданство е отнето, две години по-късно получава френско, а книгите му са забранени в родината му.

Всъщност Кундера никога не е държал на чешката си принадлежност. В едно от редките си интервюта, дадено за вестник "Ню Йорк Таймс", той казва, че винаги би избрал Франция пред Чехия. Когато през 2009 г. е поканен да присъства на конференция, посветена на неговото творчество в родния му град Бърно, той изпраща писмо, в което казва, че е френски писател, настоява книгите му да се възприемат като част от наследството на френската литература и да бъдат предлагани по същия начин в книжарниците. Най-прочутите му произведения "Непосилната лекота на битието" и "Книга за смеха и забравата" са написани на френски и публикувани за пръв път във Франция. В родината му те излизат едва след края на 80-те години. 

Писателят се завръща в родината си за пръв път едва през 1996 г., но и при редките си посещения там, и във Франция страни от всякаква публичност.