Професорът Николай Овчаров не се отказва от твърдението си, че бронзовият медальон с трите хералдични лъва е археологическото откритие на годината. В писмо до медиите той определя нападките срещу себе си „абсолютно необосновани и очаквани”.
Овчаров отново нарича „уникален“ бронзовия медальон с трите хералдични лъва. И повтаря първоначалните си, все косвени аргументи — българският царски герб с три лъва е представен в няколко европейски гербовници от периода ХV-XVII век. И второ — съществува препис на ръкопис от неизвестен арабски пътешественик, минал през Търново по времето на Шишман и оставил рисунка с трите лъва, които видял върху щитовете на стражите.
В същото време професорът пише, че лъвове се откриват върху щитовете на воините, изобразени в редица църкви на хълма Трапезица в столицата на Второто българско царство Търновград. А също и върху една емисия сребърни монети на цар Иван Шишман (1371-1395), издадена след 1385 г. Само че и в църквите на Трапезица, и върху сребърните монети — лъвовете са по един на щит и са изправени.
Малко неочаквано, но откритието не е направено от „Българския Индиана Джоунс“, дори не от археолог, а от бизнесмен. Става дума за бронзова пластина с размерите и формата на перце за китара, намерена в землището на община Аврен от бизнесмена Младен Станев в градината му при засаждането на дърво. След почистването ѝ станало ясно каква е находката.
„Бях потресен, когато я видях — каза пред БНР проф. Овчаров — Веднага разпознах държавния герб на България от времето на цар Иван Шишман с трите лъва! Трите лъва, които до този момент бяха известни само от западноевропейските гербовници и рисунката на един арабин, минал през Търново във втората половина на ХIV век“, заяви археологът.
Любопитна подробност, която професор Овчаров, нито коментира, нито споменава, е, че „гербът на България“ не е първата изключителна находка на бизнесмена Младен Станев. Преди 6 години, по време на лов на диви прасета, той намира златни накити от XIV век. Просто така, както си стоял на пусия, се огледал и видял на 10 см от него да се показва златен накит. „Разрових с ножа си и намерих още два“, разказа откривателят пред медиите. Той прибрал древните бижута, без да осъзнава стойността им, и по-късно ги показал на проф. Николай Овчаров. Какъв е шансът един бизнесмен да се натъкне два пъти на безценни находки, без дори да ги търси — докато си дебне глигани и сади дървета?
Щампованото върху бронзовия медальон изображение е доста подобно на емблемата на националния футболен отбор на Англия, но е много по-старо (отборът е само на 150 години)
Находката е вече изложена в Регионалния исторически музей във Варна.
Различна версия за находката дават членовете на групата „Пишман историци и манипулатори“. Според тях висулката представлява хералдическа висулка за конска сбруя – horse harness pendant. Показани са и идентични на открития край Аврен конски медальони, и един от тях е с изображение на герба на принца на Уелс – три лъва в хералдическа поза „passant gardant“.
Висулка за конска амуниция като показаната от Овчаров се предлага и в сайта „Antique silver“, член на Британската асоциация на дилърите на антики (BADA), който предлага за продан редки предмети от древността. Датирана е от XIII – XIV век, от времето на английския крал Едуард. Според описанието, висулката с герба изобразява принадлежността на ездача към кралския двор с въпросния герб. Показаният накит е открит в графство Бъркшър, на чиято територия се намира замъкът Уиндзор. В „Пишман историци и манипулатори“ изказват предположение, че английският конски медальон е попаднал в българските земи по време на Никополския кръстоносен поход от 1396 г., завършил трагично с битката срещу османците край Никопол. Като един от водачите на този поход е споменаван Джон Холанд, дук на Ексетър, полубрат на английския крал Ричард II.
