Дракула е говорел чист български език, казва проф. Николай Овчаров. "Всички знаят за увековечения в романа на Брам Стокър легендарен "вампир" Дракула. Разказът за него обаче е непълен, ако не се каже на какъв език е говорел и мислел той. Това име е прякор, докато самият герой е историческа личност, живяла в епохата на османското нашествие – княз на Влахия – Йоан Влад Трети Цепеш (1448-1476 г., с прекъсвания). Благодатна почва за наблюдения в тази насока дават стотиците запазени грамоти на влашките князе и приближените им аристократи от периода XIV-XVII в. По форма това са кратки официални документи за административни, политически и съдебни дела, за дарения, за покупко-продажби на имоти и др. Още първите изследователи на тези грамоти – Юрий Венелин и Любомир Милетич, категорично ги означават като "влахо-български“ и подчертават, че са писани на български език", твърди ученият, цитиран от БТА.
По думите му титулатурата на влашките и молдовските господари в грамотите и други официални документи е много близка с тази на българските царе. Единствената разлика в титулатурната формула на влашките князе и на българските царе е в етническия и географския елемент – Угровлахия вместо България.
Представителите на влашката и молдовската знат се назовават с българската титла "болярин", която е славянизирана форма на прабългарската "боил". Подобно на България, във Влахия и Молдова болярите се делят на "велики" и "мали". Напълно еднакви са и дворцовите титли като "меченосец" ("мечоноша") и "столник". Множество са и примерите при административните служители. Българските длъжности като "съдия", "десеткар", "житар", "сенар", "винар" и др. се появяват във влашките и молдовските документи като "съдец", "десетник", "житничар", "сенар", "винарич", допълва ученият.
През ХХ в. езиковедските наблюдения на Венелин и Милетич върху грамотите са подкрепени от изследването на световноизвестния лингвист Самуил Бернщейн. Той заключава, че през Средновековието „славянските говори във Влахия…са били свързани със славянските говори от Мизия, Тракия и Родопите, т. е. това са били български говори”.
Днес румънските учени се опитват да обясняват всичко това с аргумента, че езикът на влашките воеводи и на частната кореспонденция във Влахия в периода от XIV до началото на XVII в. е църковнославянски, а не български. Самуил Бернщейн дава такива примери, каквито няма да бъдат намерени в никакви църковни писания.
"Непременно трябва да отбележа, че всички тези важни подробности бяха забелязани първо от доктора по лингвистика от Калифорнийския университет Илия Талев, племенник на големия писател Димитър Талев. През 2006 г. той даде обширно интервю за вестник „168 часа” под заглавие „Дракула говорел на български диалект”. В него д-р Талев заявява в прав текст: „Дракула е водел частната и официалната си кореспонденция на български език. Не на църковнославянски, а на диалект, близък до съвременния български език", посочва проф. Николай Овчаров.
Допълва, че през 2008 г. Илия Талев умира и не успява да довърши научното си изследване.
Овчаров отбелязва и писмо на Йоан Влад III Цепеш Дракула да папа Пий Втори от 7 ноември 1462 г. Първичният текст не е запазен, но в мемоарите на папа Пий Втори е даден точен превод на латински език. Там изрично се подчертава, че оригиналът е бил написан на "български език", а Дракула е наречен "Янош (Йоан – Н. О.), господар и повелител на Влахия", посочва още проф. Николай Овчаров.
