Шон Бейкър гостува на "София филм фест" преди шест години и половина със своя филм "Проектът Флорида". У нас са прожектирани и заснетият с телефон "Мандаринки", и следващият "Червената ракета". Името на американския режисьор обаче досега беше известно главно на ценителите на независимото, отвъдмолско кино. Това ще се промени с "Анора" - филмът носител на "Златна палма" от тазгодишния фестивал в Кан, фаворит и за предстоящите през 2025-а награди "Оскар", показан премиерно на "Киномания" и от този уикенд по кината у нас.
Защото "Анора" с еднаква лекота печели статуетки и разбива сърца. Това е кино лъчисто и леко, трогателно и искрено в своето човеколюбие, каквото не се появява често на екраните. Шон Бейкър открай време е поет на маргиналията, но не си позволява дидактика и буржоазно високомерие. Не нравоучения и активистки лозунги, а милост и емпатия към героите виждаме в неговите филми.
Така е и с Анора - еротична танцьорка от нощен клуб, която предпочита да я наричат Ани. Истинското име, знак за узбекския й произход, тя ревниво крие. Но в навечерието на Рождество откъслечните й познания по руски ще се окажат билет към коледно чудо... или пък не. Тя се среща с Ваня - син на руски олигарх, който купонясва като в клипа на Роби Уилямс Party Like a Russian и нехае за утрешния ден. Макар да обитават срещуположни краища на класовата стълбица, по това - и по неприличната си младост - двамата си приличат: усмихнатата, полугола Ани също води борбата си за оцеляване ден за ден.
Като в 18+ версия на "Хубава жена" (категоризацията в българските кина е над 16 г.) Ваня купува ексклузивно правата над стриптийзьорката - първо за нощта, после за празниците, а накрая заминават на безкрайно парти в Лас Вегас, където се женят. Ани не е лишена от пресметливост: знае, че тялото й е нейният актив, иска пръстен с трикаратов диамант към брачното свидетелство. Ваня е разглезено богаташко келеме, пристрастено към своя "Плейстейшън". Но в първо действие зрителят с цялото си сърце (иска да) вярва, че двамата са страстно влюбени, че чудото ще продължи повече от три дни. Независимо дали разказва щастливи, мрачни или трагични сюжети, Шон Бейкър често ползва структурата на вълшебната приказка и елементи от магическия реализъм, така щото и най-долната дупка може да се окаже разкошен дворец.
Полунощ удря много скоро за Пепеляшка от стриптийз бара, след като родителите на Ваня в Москва научават за своеволието му. Следва фарсова средна част с участието на арменските актьори Карен Карагулян и Ваче Товмасян и мутрата Игор (Юра Борисов, от "Купе №6"). В "Анора" много се говори и много се псува на руски, но въпреки геополитическата си тяга този избор е повече авторска метафора - ако Ани се бе залюбила със син на арабски шейх, едва ли щеше да е по-безоблачно.
Всички актьори са чудесни и отиват отвъд стереотипите в изобразяването на своите персонажи. В главната роля искри 25-годишната Майки Медисън, позната досега с епизодични изяви от "Имало едно време... в Холивуд" на Тарантино (където бе една от психопатичните последователки на Менсън) и последния "Писък" (където уби героя на Дейвид Аркет). "Анора" е билетът й към голямото кино. 22-годишният Марк Ейделщайн, наричан "руския Тимъти Шаламе", е целият невинност и развала в ролята на Ваня.
Можеше да е феминистки филм, но е всъщност за съзряването и търсенето на любовта. Четох да сравняват Шон Бейкър с Франк Капра и неговите американски приказки. Действително, хуманизмът му няма аналог в съвременното кино (може би понякога в анимацията за деца). "Анора", както и в предишните му творби, съдържа сатира и силен социален коментар; но също и простодушна наивност, че светът може да бъде по-добро място, а "Дисниленд" е достъпен за всички аутсайдери, прекършени цветя, изгубени деца.
Мисля, че един "Оскар" за Бейкър би бил хепиендът на това верую. Вече 53-годишният сценарист и режисьор цял живот прави своето си кино, без да се съобразява с бюджети, студиа, пазарни условности... Сега, с "Анора", сметките излизат и формулата води до триумф, без да е направил ни най-мъничък компромис, да е помръднал и на милиметър от творческите си принципи.
Някои скептици твърдят, че журито с председател Грета Гъруиг в Кан е наградило "своя човек", съратника в американското независимо кино, което съществува не само в сянката, но често и напук на Холивуд. Но Грета слезе от този вагон - тя е автор на 15-ия най-касов филм в историята... "Барби". Спекулациите няма да променят факта, че "Анора" вълнува и разсмива, трогва и очарова. Подарете си го преди Коледа.
YouTube
