Денят на данъчна свобода в България тази година се пада на 15 май, съобщиха икономистите за Института по пазарна икономика. Датата символично отбелязва 136-те дни, които биха били нужни на данъкоплатците да изработят рекордните 46,8 млрд. лв. приходи заложени в бюджета за 2020 г.
Денят на данъчна свобода тази година обаче отбелязваме в много различна среда - заради последиците от пандемията COVID-19 бюджетът бе актуализиран през април. Приходите бяха намалени с близо 2.5 млрд. лв., а от балансиран бюджетът бе гласуван с дефицит от 3.5 млрд. лв.
Наред със здравните и социалните работници в страната, другите герои от последните два месеца са данъкоплатците, посочват от ИПИ. И подчертават, че нормалното функциониране на всички публични сфери, както и извънредните икономически мерки на правителството, станаха възможни благодарение на това, че данъкоплатците продължиха да пълнят хазната. На фона на многото засегнати бизнеси и изгубени работни места, символичната данъчна свобода не е повод за празник, а по-скоро време за отрезвяване от прехласването по силната държава и постепенно връщане към нормалния стопански живот, смятат икономистите от института.
Дори и преди появата на коронавируса, българският данъкоплатец постепенно губеше дни в полза на държавата, припомнят от ИПИ. През 2017 и 2018 г. например беше увеличена вноската за пенсия. През 2019 г. пък беше вдигнат максималният осигурителен праг. Тази година започна с масово покачване на местните данъци и такси. На практика в добрите години държавата настъпваше и изземваше повече от произведеното.
Икономистите отчитат, че по време на кризата се предприеха някои стъпки за облекчаване на данъчни плащания – например отстъпки от местни данъци по време на извънредното положение, но това не промени генерално ситуацията.
А по повод очакваното въвеждане на по-ниски ставки ДДС за ресторанти и книги от ИПИ смятат, че данъчната свобода печели най-много от хоризонталните мерки, които са отворени за всички, а не само за отделни бизнеси или индивиди. Много по-добра опция би било не диференциране на ДДС-то, а например покачването на прага за регистрация по ДДС, смятат икономистите от института. Последното ще даде глътка въздух на всички малки фирми и няма да дискриминира определени сектори.
