Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев окачестви в "Неделя 150" на БНР като "ежегоден панаир" разправиите между работодателите и синдикатите за размера на минималната работна заплата (МРЗ). "15-20 години се играе един постоянен танц, в който синдикатите настояват МРЗ да е по-висока, а бизнесът отвръща, че това ще доведе до повишаване на безработицата. Е, видяхме докъде я докарахме", заяви Василев. Той съобщи, че "този панаир" скоро ще приключи, тъй като в ЕК се обсъжда директива, която ще обвърже МРЗ със средната заплата за всяка страна. "МРЗ трябва да бъде 50% от средната и ще расте автоматично с нея", каза вицепремиерът. Той заяви, че не се отказва от думите си, казани в Тристранната комисия преди три дни, и предизвикаха остра реакция на работодателите. Тогава Василев настоя, че от пазара на труда трябва да бъдат извадени некомпетентните работодатели, които не въвеждат добра организация на труда и не осигуряват добро заплащане. Вицепремиерът заяви, че няма да се извинява, защото е съобщил истината и припомни европейската статистика от 2020 г., че производителността на труда у нас е 50% от средно европейската, а заплащането е едва 26%. Василев заяви, че приема критиката на бизнеса, че държавата е лош работодател и затова настоящото правителство предприема административна реформа. Предвидени са 200 млн. лв. за обезщетения на съкратен персонал.
Днес КНСБ припомни, че "при всяко увеличение на МРЗ работодателските организации твърдят, че ни очаква спад на заетостта, въпреки че данните през последните няколко години напълно опровергават тези опасения. Не само това, мнозинството от емпиричните изследвания по темата отричат съществуването на такава зависимост, дори напротив - нарастването на МРЗ стимулира ръста на заетостта, потреблението и икономическия растеж. Като добри примери от последните месеци, можем да посочим Словакия, където МРЗ за 2021 г. бе фиксирана на 57% от средната за страната, а в Испания се заложи средносрочна цел от 60% минимална заплата спрямо СРЗ. За сравнение, в България това съотношение е около 42-44% в продължение на 10 години, а в страни като Северна Македония и Сърбия, които не са членки на ЕС, МРЗ е по-висока спрямо България с около 20%. Разликата между най-високата МРЗ в ЕС (Люксембург) и най-ниската такава (България) е 7 пъти." В разпространената позиция на синдиката отново се настоява за по-висока МРЗ - 1103 лв. В проектобюджета е предвидено да стане 710 лв. Той ще бъде внесен другата седмица в Народното събрание. Василев подчерта, че в него има голям дял на инвестициите - най-вече в инфраструктурни проекти. "Другото е инвестиция в човешки капитал - в образование, здравеопазване, в социалната сфера. Нали трябва да се опитаме да задържим младите тук, както и да се върнат българи от чужбина", заяви вицепремиерът. На упреците, че е предвиден висок дълг в проектобюджета, той отвърна, че това е дълг за инвестиции, а не за плащане на пенсии и заплати. По повод Плана за възстановяване и устойчивост Василев заяви, че вероятно в края на март, началото на април ще бъде одобрен от ЕК и през юни ще получим едва милиард и 600 милиона лева. Това всъщност е авансът, който България очакваше да получи още 2021 г. Някога страната ни би трябвало да получи 13 млрд. евро. Но това зависи кога ЕК ще одобри плановете ни за развитието на енергетиката и бъдещето на "Марица-Изток".
