Бюджетният дефицит през ноември е около 1 млрд. лв., показват предварителни данни на финансовото министерство. Недостигът в хазната се е свил с 400 млн. лв., след като месец преди това той достигна 1.4 млрд. лв. Спрямо брутният вътрешен продукт през ноември дефицитът е намалял до 0,6% от БВП. От МФ припомнят, че планираният дефицит за 2023 г. е в размер на 2,5% от прогнозния БВП или 4.6 млрд. лв.
По-рано днес финансовият министър Асен Василев се похвали в кулоарите на парламента, че за първи път от над 20 години насам през ноември събраните приходи са повече, отколкото парите, които държавата е похарчила.
Традиционно в последните два месеца на годината държавата форсира разходите и хазната бързо натрупва планирания дефицит.
Тази година обаче през ноември се отчита превишение на приходите над разходите с около 400 млн. лв. основно заради ръст на данъчните приходи.
По-високият размер на данъчните приходи през ноември се дължи главно на постъпленията от авансови вноски за корпоративен данък и прилагането на мярката за усъвършенстване на фискалния контрол върху рисковите стоки, сред които са хранителните стоки, плодове, зеленчуци и горива, посочват от МФ.
От началото на октомври вносители и търговци на тези стоки са задължени предварително да декларират превозите на територията на България. Тази мярка беше приета с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в началото на 2023 г., но действието й стартира от 3 октомври след приемането на Наредба № Н-5 за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск.
"Напът сме да си преизпълним бюджета с по-малък дефицит от това, което е заложено. Мерките за събиране на данъците започват да дават резултат“, коментира министър Василев.
Бизнесът обаче е крайно недоволен от административната тежест, който се стовари с предварителното деклариране на превозите на стоките с висок фискален риск. Големите търговски вериги обявиха тези дни, че е трябвало да назначават специален персонал да описва и докладва пред НАП в реално време всеки товар кога влиза в страната, къде се разтоварва, в кои търговски обекти пристига. В момента затегнатият контрол е само върху вноса и износа за и от страни от ЕС, но от Нова година ще засегне цялата търговия - тази в страната, както и вносът от страни извън ЕС.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки през ноември:
Приходите, помощите и даренията по КФП са в размер на 60,1 млрд. лв. (86,5% от годишния разчет). Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 5,0 млрд. лв. (11,7 на сто), а неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 1,4 млрд. лева.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2023 г. са в размер на 61,1 млрд. лв. (82,5% от годишния разчет) и нарастват с 4,2 на сто спрямо същия период на предходната година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.11.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1,5 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Подробни данни за изпълнението на бюджета през ноември по видове данъци и разходни пера, финансовото министерство ще публикува след месец.
