Българската народна банка ще може да вземе от Европейската централна банка до 2 милиарда евро в замяна на български левове. За това валутно споразумение, т.нар. суап линия, между двете централни банки, БНБ съобщи късно снощи.
Мярката цели да се осигури ликвидност в евро, което да смекчи евентуални проблеми на валутния пазар. Суаповата линия ще остане в сила до края на годината или "толкова, колкото е необходимо".
Линията за валутен суап не е поемане на дълг. Това е споразумение между две централни банки за обмяна на валута и много често служи за защитна мрежа, без да се налага да бъде задействано.
Ето какво обяснява ЕЦБ на своя сайт за причините за прибягване към този инструмент:
“Когато ситуацията на пазарите за финансиране в дадена валута се влоши, за банките извън тази валутна зона става трудно да финансират активите, свързани с тази валута, тъй като нямат пряк достъп до чуждестранната централна банка, която емитира валутата. Ако обаче централната банка в съответната държава има суап линия с чуждестранната централна банка, тя може да предостави на банките в държавата необходимата ликвидност в чуждестранната валута, без да използва валутните си резерви”.
Суаповата линия обаче не е инструмент за осигуряване на ликвидна подкрепа на банковия сектор, обяснява economix.bg. Банките се обръщат към този инструмент, ако се нуждаят от евро, за да отпуснат кредит в евро, например, но валутният пазар не функционира гладко или има недостиг на евро. Тогава те могат да получат евро от БНБ, а последната би разчитала на споразумението за суапова линия с ЕЦБ, освен на валутните си резерви.
Наскоро ЕЦБ сключи аналогични споразумения с централните банки на Хърватия и Дания, които също са кандидати за еврозоната като България. Дания все пак от няколко години е в чакалнята на еврозоната ERM2.
“Това е голяма подкрепа за България и гаранция за допълнителна стабилност на валутния борд, който в ситуация на криза трябва да бъде максимално защитен“, заяви премиерът Бойко Борисов по повод суаповата линия в разговор с председателят на ЕЦБ Кристин Лагард късно вчера. Двамата са обсъдили възможностите за справяне с последиците от COVID-19 и необходимостта от общ европейски финансов отговор на негативните отражения от пандемията.
Борисов също така е акцентирал върху конкретните стъпки и усилия, които правителството, банковият сектор и Банковият надзор предприемат в процеса по подготовката за влизането ни в чакалнята на еврозоната. Премиерът е подчертал, че приемането на страната ни в ERM2 ще бъде от изключителна полза за икономиката ни.
Наскоро правителството отново се активизира България да подаде заявка за влизане в предверието на еврозоната до края на април въпреки проблемите, породени от коронавируса. Борисов мотивира членството ни в ERM2 с възможността да получаваме “суапови плащания” и да се закачим за “водопровода на ЕС”.
