Европейската комисия е върнала българския Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 година с над 200 забележки. По плана България очаква над 8 млрд. евро, като документът е огромен - над 1000 страници. Към момента няма яснота доколко сериозни са забележките по плана, като от земеделското министерство предпочитат да цитират отделни позитивини оценки на ЕК за плана. България ще се опита в следващите седмици да даде подробности по поставените въпроси и да убеди експертите в Брюксел, че е спазила изискванията при съставянето на политиката в сектора.
Новината за отправените забележки се появи преди дни, но до момента не бе потвърдена официално. В интервю за БНР днес заместник-министърът на земеделието Иван Христанов потвърди получаването на коментарите. Междувременно земеделското министерство разпространи и официално прессъобщение, в което споменава получената от Брюксел позиция. Според министерството писмото било 57 страници и с него се поставя начало на "структуриран диалог" с българските власти.
"Европейската комисия отчита позитивно, че Стратегическият план (СП) на България е базиран на факти за идентифициране на проблемите и взетите решения, както и добре балансиран набор от интервенции, насочени към посрещане на многобройните потребности на селскостопанския сектор и селските райони в България", цитират от земеделското министерство похвален пасаж от коментара на ЕК. В прессъобщението се изтъква още, че получените коментари се анализират и в следващите седмици ще започнат и двустранните срещи със службите на ЕК. "Предстои работен процес в рамките, на който Министерство на земеделието ще предостави на Комисията цялата необходима допълнителна информация и по целесъобразност ще бъде извършена актуализация на предложения план", изтъкват от ведомството.
Новината за получените критики бе смекчена и от председателя на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. “Дали са 200, дали са 300, има някои държави с по 400 забележки - те варират. За всички страни членки има изпращане на такива писма. Те са от 35 до 55 страници, в зависимост от това доколко имаме детайлни бележки. Самите писма са разделени на две части. Едното е с ключови наблюдения и бележки, а другото е с по-детайлни и по-технически бележки, които тепърва ще се разглеждат на техническо ниво с ЕК и съответните власти от страните членки в следващите месеци”, заяви Боянова пред БНР.
Прозрачността на работата по стратегическите планове за развитието на земеделието през новия период е една от ключовите теми около реформата на общата селскостопанска политика. Европейската комисия вече публикува публично изпратени до държави-членки писма. Забележките към България няма да бъдат публикувани, докато траят преговорите по тях.
