Като приятна изненада за българите дойде новината, че в разгара на отоплителния сезон държавната фирма „Булгаргаз“ предлага не повишение, а поредно понижение от още 6%, считано от 1 февруари. Очаква се новата цена да бъде около 73 лева за мегаватчас.
Природният газ е борсова стока и цената му се мени, като се влияе от няколко основни фактора: добив в световен план, политическа ситуация и военни конфликти, съотношение между търсене и предлагане. Тези фактори оказват влияние и в България.
Пониженията у нас кореспондират с новините, разпространени в специализираните икономически сайтове. Наскоро агенция „Блумбърг“ обяви в свой анализ, че „светът може да бъде залят от втечнен газ“ към 2030 г., а по-голямото предлагане означава по-ниски цени. Агенцията прави преглед не само на съществуващите съоръжения за добив, но анализира и онези, които предстои да бъдат въведени в експлоатация.
Заявените като инвестиционни намерения нови съоръжения за износ на втечнен природен газ в световен мащаб, чиято реализация ще започне през следващите пет години, дават капацитет от над 200 млн. тона годишно. Ако бъде даден ход и на допълнителни проекти, които са още на ранен етап, капацитетът ще се увеличи до 300 млн. тона, който може да стане факт до 2030 г.
Това представлява около 70% ръст спрямо капацитета в наши дни. Реализацията на тези планове би гарантирала използването на природния газ още десетилетия. Според изчисленията на Rystad Energy инвестициите в съоръжения за втечнен газ в периода 2024 - 2025 г. ще надхвърлят 55 млрд. долара. Анализатори от Колумбийския университет в САЩ очакват „третата вълна на втечнения газ“. Като лидери в износа се очертават САЩ и Катар.
Във всеки случай европейците трябва да посрещат с повече скептицизъм новините, които вещаят „край“ на синьото гориво. Да, природният газ е изкопаемо гориво, но той има две големи предимства – първо, доказаните залежи в земните недра са достатъчни за още 200 години, второ, той е най-екологичното гориво в компанията на петрола и въглищата. При изгарянето му се отделят само водна пара и въглероден диоксид, но никакви фини прахови частици, азотни и серни оксиди и т.н. Например, при производството на електроенергия емисиите от газ са с 50% по-малко спрямо въглищата, а при отопление - с 33%, пишат авторите от „Блумбърг“.
