През декември вносът на руски петрол в ЕС се е свил спрямо ноември с 270 000 барела дневно до 900 000 барела дневно, показват данните на Международната агенция по енергията (МАЕ), цитирани от Ройтерс и БТА. Спадът на количествата се дължи на влезлите в сила от 5 декември ограничения за внос на руски нефт, наложени от Запада заради агресията на Русия в Украйна.
Но България получи изключение от ембаргото и от януари вече е единствената страна от ЕС, която има право да получава доставки на "Уралс" с танкери. Така страната ни се оказа ключово пристанище за руския петрол.
Специално през декември 160 000 барела от общо 230 000 барела, насочени по море към държави от ЕС, са пристигнали в България, два танкера са били разтоварени в Нидерландия и един в Италия, сочи месечният доклад на МАЕ.
Иначе Европа продължава да получава руски петрол, но по тръби. Нефтопроводът "Дружба", който има два ръкава - северният прекосява Беларус и Полша и стига до Германия, а южният през Украйна и Словакия стига до Унгария и Чехия, е извън обхвата на санкциите. Но и тези доставки намаляват. Германските рафинерии в Лойна и Швед, които са свързани с "Дружба", спряха да купуват руски петрол в края на 2022 г. Германия ще продължи да ползва нефтопровода, но за внос от Казахстан - по 30 000 барела дневно. Това означава, че преносът по "Дружба" ще се срине наполовина - с около 330 000 барела до 360 000 барела дневно, а делът на руския петрол в европейския внос ще се стопи от 30% преди войната в Украйна до едва 5% през тази година.
Общият внос на руския петрол в ЕС - по море и по тръби, е спаднал през декември с 1.6 милиона барела спрямо февруари.сочат данните на МАЕ. И новините за износа извън ЕС не са добри за Москва. Вярно е, е че през декември доставките за Индия са достигнали рекордните 1.4 милиона барела дневно. Но обемите за Китай - и по море, и по тръба, остават почти без промяна . 1.9 милиона барела дневно.
Експортъг за Турция е намалял с 200 000 барела до многомесечно дъно от едва 45 000 барела. Държавната азербайджанска компания SOCAR, съобщи миналия месец, че е спряла да купува руски петрол за турската си рафинерия.
Вместо "Уралс"
МАЕ посочва, че страните от ЕС увеличават покупките от Близкия изток, Западна Африка, Норвегия, Бразилия, Гвиана. Астана постигна предварителна сделка с Москва да изнася петрол за Германия през руските петролопроводи, припомня докладът. През декември Норвегия увеличи производствения капацитет на най-голямото находище в Западна Европа - "Йохан Свердруп", от 535 000 на 720 000 барела дневно от предишните. САЩ и Казахстан също са възможни източници.
Рафинерии под контрол
Европейската зависимост от руския петрол се проявяваше основно чрез контрола върху някои от най-големите рафинерии в ЕС, упражняван от страна на руски компании, най-вече "Роснефт" и "Лукойл". Но ситуацията сериозно се промени.
Берлин пое контрола върху притежаваната от "Роснефт" рафинерия гигант "Швед", както и върху участията на "Роснефт" в две други рафинерии - "МиРо" (MiRo) и "Байернойл" (Bayernoil).
"Лукойл" се спазари да продаде италианската си рафинерия ИСАБ на кипърската инвестиционна компания G.O.I. Energy, подкрепена от базираната в Женева търговска фирма "Трафигура" (Trafigura), но все още притежава рафинерии в България и Румъния, припомня още докладът.
Българският парламент разчисти пътя на правителството да поеме контрола върху "Лукойл Нефтохим Бургас", за да гарантира сигурността на доставките, ако това се наложи. Рафинерията е изключена от петролното ембарго на ЕС, но има ограничения върху износа на получените от руски нефт продукти.
В Румъния "Лукойл" обяви, че вече работи с алтернативи на руския петрол и бензиностанциите й не са зависими от забраната за внос на руски петрол.
Като поредна мярка срещу руската инвазия в Украйна от 5 февруари в ЕС влиза в сила и забрана за покупка на руски петролни продукти, включително дизел.
