България да не чака крайния срок и да се откаже от вноса на руски нефт още до края на тази година, решиха депутатите на първо четене. Те приеха поправка, внесена от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, в Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението на Украйна.
Страната ни получи от ЕК по-дълга отсрочка за прилагането на петролните санкции (до края на 2024 г.), но според вносителите на проекта вече няма причина за отлагане - българските потребители по нищо не усещат, че "Лукойл Нефтохим" работи с евтин "Уралс" (цените на бензина и дизела си растат), обещаните стотици милиони данъци в българския бюджет ги няма, вместо това бургаският нефтокомбинат, притежаван от руската "ЛУКойл", осигурява печалби и данъци за режима на Путин, а и, както се разбра, рафинерията безпроблемно може да работи с много други сортове нефт.
От БСП и ИТН пригласяха на "Възраждане" за нуждата от руски нефт. В защита на тезата, че дружбата (икономическата) с Русия" е жизнено важна, депутат дори изтъкна, че Грузия била в стопански възход и това се дължало на многото руски инвестиции.
Депутатът от "Възраждане" Цончо Ганев се опита да стресне колегите си, че в в секретното деловодство на Народното събрание имало "унищожителен доклад по отношение на това безумие от ДАНС", но така и не успя да внесе смут в пленарната зала.
Румен Гечев пък упрекна вносителите на проекта, че "тичат да следват чужди интереси за сметка на България". "Нашите юнаци не искат да внасяме евтин руски петрол, а да внасяме скъп петрол. Чисто икономически ударът е върху България", заяви Гечев.
"От вас говори госпожа Митрофанова", репликира го Хамид Хамид от ДПС. А по повод на "тревогите" на Цончо Ганев, че бургаският нефтохим имал нужда от дълги месеци да се пренастрои за работа с неруски нефт, Хамид припомни: "Назад в годините сме стигали до 50% неруски петрол. Имало е внос от различни държави, технологията позволява да се обработва и неруски петрол", заяви Хамид.
Опозицията не бе доволна и другата важна част на законопроекта - възможността държавата да назначи временно свой управител в "Лукойол Нефтохим", ако възникне някакъв риск за националната сигурност. Става дума за фигурата на т.нар. особен търговски управител. Той ще се избира по предложение на Министерския съвет, а работата му ще се контролира от депутатите - чрез парламентарната комисия по икономическа политика. Мандатът му ще бъде за 6 месеца, а при нужда ще може да се удължи с още толкова.
От "Възраждане" отчаяно защитаваха тезата, че назначаването на особен представител е крачка към национализация на предприятието, но в крайна сметка представител на партията обясни, че срокът на назначаване на такъв временен управител, излъчен от държавата, трябва да е само 3 месеца, не шест, както се предлага.
В крайна сметка законопроектът беше приет на първо четене с гласовете на 122 народни представители. Против бяха 40-ина от "Възраждане", БСП и ИТН.
РЕАКЦИЯ
Обсъжданото в Народното събрание решение за предсрочен отказ от внос на руски нефт заплашва стабилността на работата на най-голямата рафинерия на Балканите - Лукойл Нефтохим Бургас, и създава рискове на пазара на горива в страната. Това предупредиха от "Лукойл Нефтохим" часове след гласуваните на първо четене законови промени.
От компанията припомнят, че разрешената от ЕК дерогация за бургаската рафинерия да внася и да работи с руски нефт до края на 2024 г. отчита "обективните логистични ограничения на пристанищата в страната да приемат нефт от други държави. И предупреждават: Рязката забрана на доставките - в срок от само 30 дни - може да нанесе сериозен удар върху енергийната сигурност и икономиката на България.
От "Лукойл Нефтохим" обясняват също така, че компанията е разработила план за поетапно преминаване към алтернативни източници на суров петрол, който е представен в поставения от Министерството на енергетиката срок и съгласуван с всички правителства през този период. "Планът гарантира замяна на суровия петрол преди изтичане на дерогацията, предоставена от ЕК, гарантира достъп до качествени горива на приемлива цена за българските граждани, бизнес и бюджетни организации след смяна на суровината, както и сигурност на работните места и доходите на работещите в рафинерията и ги защитава от техногенни инциденти с екологични и други последствия. Планът напълно отговаря на приложимото българско и европейско законодателство", се казва в позицията на "Лукойл".
От компанията твърдят, че бургаската рафинерия предлага най-евтините горива в ЕС и че отчислява крупни данъци в бюджета на България.
