Законът за държавния бюджет за 2024 г. мина на първо четене в Народното събрание. Той бе подкрепен от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, докато "Възраждане", БСП и ИТН гласуваха против.
Бюджет 2024 е насочен в две направления - повече инвестиции и повишаване на доходите, обяви финансовият министър Асен Василев при представянето на проекта на основния финансов закон за догодина. Министърът представи и оптимистична теория за бъдещето. Според него за да расте българската икономика с по-бързи темпове, се нуждае точно от това - ръст на инвестициите и адекватно заплащане на работната ръка. "Доходите в България в последните години след ковид и по време на войната в Украйна и енергийната криза, растат най-бързо в целия Европейски съюз, като се отчете и инфлацията", заяви Асен Василев. Според него ако това продължи, "в следващите четири или пет години ще видим много повече хора, които се връщат в България, просто защото тук е по-добре да работят и да живеят". "За целта обаче трябва да си пооправим инфраструктурата, да си използваме добре средствата, които се отделят за здравеопазване и за образование, така че тези млади хора, които биха се върнали в България, да имат и адекватни социални услуги", добави той.
Както е известно, бюджетът за догодина е изработен при очаквания за 3.2% нарастване на брутния вътрешен продукт, средногодишна инфлация от 4.8% и дефицит от 3%.
За първи път се залагат рекордни капиталови разходи от 10 млрд. лв. по две програми - национална и общинска, с конкретно изброени проекти.
Минималната работна заплата ще бъде увеличена от сегашните 780 лв. на 933 лв., а заплатите в държавния сектор с 11%. За преодоляване на диспропорциите в заплащането в отделните ведомства са предвидени 370 млн. лв. допълнително към издръжката на бюджетната сфера.
Финансовият министър изброи планираните увеличение на различни социални плащания и помощи, както и завишените пари за здравеопазване, образование, култура и спорт.
Основните критики срещу бюджета бяха заради прекалено оптимистичните прогнози за ръст на БВП и данъчни приходи догодина от една страна (БСП), и високия дефицит и необходимостта от нов държавен дълг - от друга (ИТН и "Възраждане").
С уговорката, че за тази година параметрите на бюджета са възможно най-приемливите, срещу високия дефицит от 3% в прогнозата за 2025 и 2026 г. се обявиха и коалиционните партньори от ГЕРБ.
От "Демократична България" изразиха очакване, че 3-процентният дефицит на практика ще бъде по-нисък през 2024 г., така както тази година няма да бъде реализиран. "Ако бъдат събрани повече приходи от планираните, то разликата да бъде използвана за намаляване на дефицита", призоваха депутати от ДБ.
На второ четене държавният бюджет ще бъде гласуван на 15 декември, решиха депутатите. Тогава ще се гледат на второ четене и промените в Конституцията.
