Политическият трус, който предизвика изгонването на 70 руски дипломати, стопира приемането на актуализацията на бюджета, която трябва да влезе в сила от 1 юли. Заради насроченото извънредно закрито заседание с изслушване на премиера Кирил Петков и шефа на ДАНС Пламен Тончев, депутатите прекратиха дебатите и гласуването на бюджетните текстове към 18.30 часа и ги оставиха за четвъртък - 30 юни. Така влизането в сила на антикризисните мерки срещу високата инфлация и по-високите пенсии от 1 юли вече изглежда почти невъзможно.
В пленарна зала на второ четене днес не бе гласуван нито един текст от същинските корекции в държавния бюджет. Не стигна време за всички желаещи да се изкажат по най-важния член 1 на закона за държавния бюджет, в който са приходите и разходите по пера.
Депутатите обаче успяха да гласуват окончателно данъчните промени, с които започнаха днешното си заседание.
Нулев ДДС за хляб и брашно
С нулева ставка ДДС от 1 юли (евентуално), ще е не само хлябът, но и брашното. Водещата бюджетна комисия вече одобри 0% ДДС за хляба и намалена ставка от 9% за парното и природния газ от 1 юли като антикризисни мерки. Изненадващо в пленарна зала се промуши и нулева ставка за брашното, въпреки че бе отхвърлена преди ден от бюджетната комисия. Тя бе предложена от председателя на земеделската комисия в парламента Пламен Абровски от ИТН с мотива, че само така може да се намалят ДДС злоупотребите след премахването на налога за хляба, а също и да се помогне да не фалират малките хлебопроизводители, които не са регистрирани по ДДС и трябва да плащат брашно с 20% налог.
Въпреки че тази данъчна промяна бе прегласувана, като и двата пъти получи достатъчно гласове "за", Антоанета Цонева от ДБ излезе на парламентарната трибуна да обясни, че всъщност се е объркала и е против 0% ДДС за брашното. Почти половин час депутатите спореха дали трябва текстът да се гласува трети път. В защита на Цонева се изказаха не само колегите й от ДБ, но и от БСП и ДПС. "Публично заявен вот на депутат от трибуната трябва да се отрази", заяви Мустафа Карадайъ. От ИТН и ГЕРБ обаче бяха категорично против. "Не може да гласуваш два пъти по един и същ начин и после да казваш, че си се объркал. Така всеки депутат може да иска да прегласуваме закони", заяви Ива Митева.
Отхвърлено бе предложението за намален ДДС за плодове, зеленчуци и живи животни. Не бе прието и искането на ГЕРБ и след 1 юли да продължи облагането с 9% на доставките на бира и вино в заведенията, въведено заради пандемията през 2020 г. Бившият министър на туризма Николина Ангелкова защити това свое искане със загриженост за туристическия сектор, който най-много пострадал от ковид-пандемията, а сега от войната в Украйна. "Не е морално да оставим бирата с нисък данък, а да отказваме да го намалим за лекарствата", заяви Румен Гечев от БСП. Така от 1 юли за бирата и виното, продавани за консумация в заведенията, се връща по-високият налог от 20%.
Акцизни намаления
Депутатите окончателно гласуваха да отпадне временно акциза за моторни горива - втечнен нефтен газ LPG и природен газ, както и за произведената топлинна и електрическа енергия. Мярката ще действа до 2025 г.
Отпаднаха плановете на правителството в първоначалния законопроект от 1 юли да започне поетапно увеличение на акцизите на цигарите, пурите, наргилетата, електронните цигари, както и да се въведе нов специфичен налог за тютюневите течности. Това бе решено още на бюджетна комисия, след като не се постигна съгласие откога да започне да действат акцизните промени. Тютюневите компании поискаха отсрочка, за да се подготвят с новите бандероли и процедури. Най-вероятно повишението на акцизите, което е по европейска директива, ще започне от началото на 2023 г. с новия бюджет.
Депутатите гласуваха текст, с който задължават държателите на акцизни складове за горива всеки ден да докладват на Агенция Митници свободните наличности в тях, а агенцията да ги публикува също всеки ден на сайта си. Целта е вносители и търговци да бъдат улеснени при съхраняване на количествата горива. Проблемът с неяснотата е от години, тъй като "Лукойл" е монополист в този сектор, а до момента не са предприети конкретни действия за прозрачност в акцизните складове. "Надяваме се промяната да подобри конкуренцията на пазара на горива, което да се отрази и на цените", посочи вносителят Мартин Димитров от ДБ.
Темата с горивата отприщи почти едночасов дебат защо "Лукойл Нефтохим" продава скъпи горива, при условие, че работи с нефт Уралс, който бил с 30-40% по-евтин от тип Брент. ГЕРБ за пореден път постави въпроса къде отива разликата в цената. Делян Добрев дори поиска в Народното събрание да бъде извикан шефа на ДАНС, за да каже имат ли информация в кои сметки отиват тези пари (близо 3.5 млрд. лв. годишно по сметки на ГЕРБ). "ДАНС трябва да каже също правил ли е Асен Василев срещи с шефа на "Лукойл Нефтохим" и какво са обсъждали, както и има ли връзка това с лобирането му пред ЕК рафинерията да продължи да купува руски нефт", посочи Добрев.
От ПП и БСП контрираха, че ГЕРБ също дължи отговори защо 12 години при тяхното управление "Лукойл Нефтохим" не е превеждал данък печалба и постоянно е на загуба.
Данъчен реверанс към адвокатите
След три неуспешни опита при предишни гласувания на бюджети адвокатите най-после намериха подкрепа в парламента за съществено намаляване на облагането им. Вносителите от ИТН успяха да прокарат драстично завишение на нормативно признатите разходи за адвокатските услуги от 25 на 40%. Мотивите са, че гилдията е пострадала много от ковид-пандемията, а високата инфлация увеличила още повече разходите й за офиси, персонал, застраховки и др., изисквани по закон ангажименти.
