Тежките санкции, които управляващите вкараха в Закона за енергетиката срещу газоразпределителните дружества, станаха повод за спешна дискусия между депутати и представители на бранша в парламентарната енергийна комисия.
Според новите текстове операторите трябва да уведомяват Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), когато откажат да присъединят клиенти към своите мрежи, и след това в кратък срок да осигурят капацитет. Иначе са заплашени от глоби в размер от 20 000 до 100 000 лв., които при неспазване на изискването ще се утрояват.
Това предизвика опасения сред фирмите, че ще бъдат затрупани от наказания по всевъзможни поводи. Днес управляващите увериха, че нямат такова намерение. „Глобата, която е въведена между 20 000 и 100 000 лв., е само когато има повторен отказ за капацитет”, заяви шефът на парламентарната енергийна комисия от ГЕРБ Валентин Николов. Това означава, че няма да бъде валидна причина за санкция другият най-чест мотив да се откаже присъединяване – поради липса на икономическа целесъобразност. „Да не разбирате, че ви наказваме или ви смятаме за врагове. В партньорство с вас искаме да изчистим проблемите, които имаме във връзка с присъединяването на домакинствата към газоразпределителната мрежа”, допълни Николов. Той пое ангажимент, ако има двусмислие в закона, да бъде поправено.
От бранша обясниха, че не се притесняват толкова от санкции, колкото от липса на държавни решения в подкрепа на газификацията. „Ако просто оставим нещата в ръцете на набързо съчинени санкции, газоразпределителните предприятия нямаме проблем да кръстосваме наляво-надясно из българските градове с тръби, само че големите инвестиции, съчетани с малките продажби, ще означават високи цени”, изтъкна Светослав Иванов от Българска асоциация „Природен газ”.
Той беше категоричен, че бизнесът не очаква подаръци от държавата. „Има достатъчно институционални инвеститори, които са готови да ни дадат финансиране при изключително добри условия. Ние нужда от пари нямаме. Нужда от пари имат крайните потребители, защото природният газ се конкурира с алтернативните източници”, обясни Иванов. Като пример той посочи Фонда „Сигурност на електроенергийната система”, където отиват 5% приходите на „Булгартрансгаз”, за да бъде субсидирана цената на електроенергията, която се конкурира с цената на природния газ. По думите му става въпрос за 13.5 млн. лв. годишно, с които „Булгартрансгаз” е могъл да прокара тръби до 2-3 малки общини. Иванов настоя да се започне отново работа по осъществяването на позабравената национална програма за ускорена газификация.
В подкрепа на подход на икономически стимули се изказа депутатът от БСП Атанас Костадинов. „Трябва да има регулации и правила, но не вярвам с политика на санкциите да увеличим дела на газификацията, ако не използваме икономически стимули. Държавата все още дълги години не е взела като приоритет да направи икономически изгодно заниманието с газоразпределение”, посочи Костадинов. И допълни: „Не може да сме кръстовището и родината на газов хъб „Балкан” и да имаме такова нищожно проникване на газовата инфраструктура.”
Енергийният министър Теменужка Петкова направи оптимистично изказване, че е налице добро взаимодействие между държавата и газовия бизнес. „Основната причина, за да можем да говорим за 3 процента битово газофициране, е свързана с това, че допреди няколко години България имаше само един източник за доставка на природен газ. Сега с това, което държавата и правителството правят по отношение на диверсификацията на източниците на доставка, създаването на различни трасета и маршрути, ще се създаде реална конкуренция”, каза Петкова.
Депутатите заявиха готовност да съставят работна група с представители на бранша, в която да се обсъдят мерки за ускоряване на газификацията.
ПОСТИГНАТОТО ДОСЕГА
По данни на бизнеса в населените места са построени около 4500 км. газоразпределителна мрежа, до която имат достъп 350 000 домакинства. Само около 120 000 от тях обаче ползват природен газ. 2400 км от мрежата (без тази за транзитен пренос) е построена от “Овергаз”. Около тази мрежа живеят 256 000 домакинства, като 75000 от тях вече използват природен газ.
