Quantcast
Догодина - без промяна на данъците, но с по-голям осигурителен таван | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Икономика

Догодина - без промяна на данъците, но с по-голям осигурителен таван

И през 2022 г. ще се харчи повече, отколкото са приходите
Обновена
7 479
 Илияна Кирилова
Асен Василев е най-вероятният финансов министър на новата коалиция.

Данъците у нас не трябва да се променят, но трябва да започнат да се събират. Това е виждането на първата политическа сила след последните избори - "Продължаваме промяната", която днес проведе преговори с останалите три партии БСП, ИТН и ДБ по една от най-важните теми - финанси.

Преговорите се водеха от двамата председатели на ПП Асен Василев и Кирил Петков.

"Трябва да се водим от принципа, че държавата не е собственик на събраните пари. Ние сме само разпределители и имаме задължение тези пари да не бъдат откраднати някъде по пътя, както и да ги харчим все едно са наши. Затова приоритет номер едно е нулева корупция", каза Кирил Петков. Според него умното харчене на публичните средства означава те да носят ясна възвръщаемост, ако искаме да постигнем по-голям икономически растеж.

И трите политически сили БСП, ИТН и ДБ се обявиха за въвеждане на необлагаем минимум върху доходите на физическите лица от догодина в рамките на 500-550 лв. месечно, което означава около 50 лв. по-нисък авансов данък месечно. БСП предложи догодина това да се прилага само за семейства с деца, като преференцията за дете е 550 лв. месечно.

"Да запазим подоходното облагане за 2022 г. без промени, като остане в сила данъчното облекчение от 4500 лв. за дете за доходите от 2021 г.", настоя Асен Василев. Той припомни, че при преговорите в панела за социални политики са заложени вече мерки за подпомагане на семействата и бедните домакинства.

По-ниската ставка от 9% на ДДС за ресторантьорите, туроператорите, книгите и бебешките храни ще остане и догодина, защото всички се обявиха за това. От БСП настояха към тях да се добавят лекарствата и основни храни, изброени в малката потребителства кошница, но мярката се подкрепи само от ИТН, които смятат, че трябва да се направи анализ за кои сектори намаленият налог ще доведе до изсветляване.

"Да вървим наобратно на Европа, която премахва постепенно диференцираните ставки ДДС, не е разумно", каза Асен Василев, който и друг път се е противопоставял на правене на социална политика през данъците. В крайна сметка се реши догодина да се направи анализ на ДДС за диференциране на ставки и за обратно начисляване за определени стоки и евентуално да се приемат промени през следващи години.

Увеличаване на прага за регистрация на фирмите по закона за ДДС  до 100 000 лв.  (при сегашните 50 000 лв.) ще има през 2023 г. и 160 000 лв. през 2024 г. С вдигане на прага ще се завиши контролът за предотвратяване на измамите с роенето на свързани фирми, с които се избягва достигането на тавана на оборота за регистрация.

Няма да се променят осигурителните вноски, въпреки че ДБ предлагаше ставката за втора пенсия в универсален фонд да се завиши над сегашните 5%, без да се променя общата осигурителна тежест. 

Спор предизвика размерът на максималния осигурителен доход. БСП настоя той да се увеличи на 3600 лв. догодина От ИТН също искат да се завиши до два-два пъти и половина от средната работна заплата.

Максималният осигурителен праг да бъде фиксиран като процент от средната работна заплата, смята и ПП. "Нормално е прагът да расте пропорционално на ръста на средната заплата", заяви Асен Василев, според който тази мярка няма да вкара скъпоплатените бизнеси в сивия сектор. И предложи съотношението на максималния осигурителен праг да е с коефициент 2.3 спрямо средната заплата от предходната година. "При 1500 лв. средна заплата, това означава около 3450 лв. таван на дохода за осигуряване, което е 15% увеличение и е съотносимо с увеличението на средната заплата", каза Василев. 

От ДБ обаче призоваха да не се бърза с подобно решение и да се види как и кога ще излезем от ковид-кризата. "Осигуряването трябва да е до някакъв минимум. Човек трябва сам да решава доброволно дали да спестява и колко да спестява за старини", посочи Георги Ганев от ДБ. От БСП контрираха, че не трябва да се забравя, че с осигуровките се покриват текущите пенсии и приветстваха предложението на ПП.

"Искането за замразяване на максималния осигурителен праг поредна година е чист лобизъм", заяви Асен Василев. "Искате да преразпределяте от хората с по-високи доходи към тези, които не допринасят въобще към пенсионната система. Това е проблем", реагира Георги Ганев.  От ИТН заявиха, че са склонни да направят компромис с максималния осигурителен доход, "за да се върви напред".

За баланс бе договорено бъдещи промени в осигуряването да бъдат обвързани с действителния индивидуален принос на всеки, включително и с въвеждането на индивидуални партиди в ДОО. И посочиха, че в работната група за пенсиите и социалната политика са се договорили до средата на 2022 г. да се направи подобен анализ.

И четирите политически партии настояха да се премахне данък уикенд, особено когато голяма част от фирмите са преминали към дистанционна работа в условията на пандемията. Ще бъде премахнат и данъка върху лихвите по депозитите и застрахователните продукти.

Бе решено да се направи преглед на различните ставки данък наследство, които според ИТН са прекалено високи, и да се приведат спрямо европейската практика.

При акцизните ставки няма да има промени през следващите години - те остават на най-ниските нива в ЕС.

Бюджет 2022

Бюджетът за догодина да бъде приет навреме, т.е. до края на тази година, призова ДБ. "Това е силно пожелателно, защото МС ще има различна структура, която трябва да бъде гласувана до края на годината. Затова реалистичният срок за приемане на бюджета, е края на януари", съобщи Асен Василев, който е и най-вероятният финансов министър в новото управление.

Четирите партии имаха различно виждане за размера на бюджетния дефицит за догодина. Според БСП той трябва да е 4-4.5%. "В период на криза това не би трябвало да е проблем", обясни червеният депутат Румен Гечев. И посочи за пример Франция и Испания, където дефицитът достига 7-8%, а също и Полша и Унгария, които рязко вдигнали разходите за подпомагане на фирмите и гражданите. От ДБ обаче смятат, че не трябва да се водим по тези, които изостават, а да вземем пример от Ирландия. "По-добре е дефицитът за догодина да е в рамките на 3.4-3.5% и до края на мандата да се стремим плавно да достигнем фискалните правила (не повече от 2%)", заяви Георги Ганев от ДБ. ИТН също застъпиха тезата за по-нисък дефицит догодина - 3-3.5%.

Така и не стана ясно през 2022 г. с какъв дефицит ще бъде направен бюджетът. Преговарящите записаха, че той ще е между 3.5-4.5%, но до края на мандата ще падне под 2%.

Още отсега е ясно, че в средата на 2022 г. ще има актуализация на бюджета. До тогава ще трябва да бъдат предприети голяма част мерките и политиките, начертани в плана за управление на новата коалиция, ако такъв бъде подписан. 

БСП и ДБ бяха на различни позиции и за това каква да бъде разпределителната функция на бюджета. Левите искат разходите, които той разпределя да са около и над 40% от БВП, докато ДБ настояват да паднат до 34%. В крайна сметка се разбраха това да е величина, която при кризисна ситуация да може да се завиши, но законово да се предвиди връщане в разумни рамки.

Неясно остава и дали догодина държавата ще вдигне минималната работна заплата. БСП настоя тя да стане 700 лв. и в бъдеще да се обвърже 45-50% от средната за страната. От думите на Асен Василев се разбра, че за 2022 г. размерът на минималата заплата ще бъде оставен да се договори между синдикати и работодатели, а от 2023 г. механизмът за определянето й ще се синхронизира с европейската директива  - т.е. да бъде в диапазона 46-42% от средната.

Завишен контрол

По предложение на Асен Василев бе договорено всеки месец в ДДС декларациите фирмите да подават информация за касовите си наличности и дали по фактурите има реално плащане. По думите на Василев така реално ще се хванат на по-ранен етап ДДС измамите. Освен това той прокара и забрана дивидентите да се изплащат на ръка - това трябва да става само по банков път. По този повод от ПП заявиха, че в новото Народното събрание ще спре раздаването на "безотчетни пари" в плик, имайки предвид парите за представителни разходи, които се дават на ръка на депутатите.

Банките да докладват на НАП всяко еднократно теглене на пари над законовия таван за кешови плащания от 10 000 лв., бе договорено на преговорите, отново по предложение на ПП. Първоначално Асен Василев предлагаше да се одобри банките да подават информация на НАП и за всеки превод в чужбина над 1 млн. лв., но после оттегли това свое предложение, след като другите участници в преговорите решиха, че няма смисъл от него.

Сред одобрените мерки за контрол върху разходването на публични средства са пълно въвеждане на електронни обществени поръчки и законови промени за регистрация и публичност на инхаус поръчките. Договорено бе въвеждане на центрове за споделени услуги в администрацията, които да премахнат дублиращите се функции и да доведат да оптимизиране на персонала. Бе поставена цел щатният брой на държавната администрация да се намали с 15%.

Новата власт ще направи през 2022 г. и преглед на законодателството и структурите на регулаторите на финансовите пазари. Тук става дума за БНБ и КФН, както и българската фондова борса. По настояване на ДБ и ИТН ще се прави и одит на несъстоятелността на КТБ - дали законодателството и дейността на синдиците защитават кредиторите на фалиралата банка.

Еврозоната

И четирите политически сили подкрепят присъединяване на България към еврозоната, като преди това се проведе мащабна информационна кампания. ДБ настоя този процес да стане възможно най-бързо, като задължително бъде поет ангажимент дотогава да няма промяна на Валутния борд в България.

 

Ключови думи:

преговори, данъци, бюджет

Още

12 млрд. лв. изтичат от икономиката всяка година за дивиденти

20.01.2022

МИЛА КИСЬОВА

1369
Милиардери молят да бъдат обложени с повече данъци

20.01.2022

1375
Липсата на бюджет блокира ваучерите за храна през януари

19.01.2022

МИЛА КИСЬОВА

5117