Държавата е платила 57 млн. лв. комисиона на двете фирми, които събират тол таксите и парите от електронните винетки от името на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). В същото време въвеждането на тол системата през 2020 г., при която тежкотоварните автомобили вече се таксуват за изминат километър, не е довело до повече приходи, както се очакваше.
Това съобщи пред тв 7/8 заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов.
АПИ е сключила договори с пет фирми-партньори в тол системата, т.нар. национални доставчици на услуги за електронно събиране на пътни такси. Само две от тях обаче работят реално - „Интелигентни Трафик Системи“ и „Конкорд Смарт Инфраструктура“. За останалите се твърди, че все още не са постигнали оперативна съвместимост със системата на АПИ и не получават необходимото разрешение за работа.
За услугата да събират пътни такси националните доставчици си вземат по 7% от стойността на всяка винетка и тол такса.
Според заместник-министър Захари Христов това е притеснително. Той посочи, че новото ръководство на МРРБ не е получило от Националното тол управление отговор на въпроса защо точно тези две фирми са избрани. "Преди 2019 г., когато винетките бяха хартиени, отделът, който се е занимавал със събираемостта в АПИ, е бил от 12 души, и тогава са получавали комисиона само от 1,5%", посочи Христов.
За изграждането и управлението на тол системата у нас са сключени 28 договора. Основният е с „Капш Трафик сълюшън“ на стойност 180 млн.лв. Останалите 27 договора са за допълнителни дейности за 46 млн. лв.
„Седем месеца след сключване на основния договор е сключено споразумение с промени на основни елементи по основния договор, но се запазват финансовите параметри, като става дума за допълнителни възлагания на дейности“, посочи Христов. "В същото време в тол управлението няма звено, което да следи изпълнението на тези договори, както и няма утвърден вътрешен правилник за дейността на службата", каза още Христов.
Както вече стана известно от 295 изградени монтирани камери, т.нар. контролни точки на тол системата, функционират само 30. "Това поражда въпроса защо е платено да се изградят 295 точки. Кой носи отговорност за парите, дадени за камери, които не работят? Освен това от 295 контролни точки - 195 са стари преброителни пунктове на АПИ, на които са сложени само камери. Т.е. “Капш“ са изградили само 100 контролни точки. В същото време точките и центровете за данни към тях - за над 100 млн.лв., не са застраховани“, коментира зам.-министърът на регионалното развитие.
Той посочи, че комуникацията с „Капш“ е затруднена. Оттам например не давали информация с колко души екип поддържат софтуера на системата, въпреки че за това те получават по 2 млн. лв. всеки месец по силата на петгодишен договор. Този допълнителен договор на стойност 140 млн. лв., които държавата ще плати на "Капш" да поддържа тол системата, предизвика силно недоволство, защото при изграждането й предишното ръководство на МРРБ обясняваше, че държавата ще я управлява. Стигна се до там министър Петя Аврамова да обяснява как държавата се е принудила да даде управлението на тол системата на частната фирма, която я изградила, защото системата се оказала много сложна.
С "Капш" има и 4 споразумения, които са конфиденциални, посочи зам.-министър Христов. Едно от тях гласи, че фирмата, която ще осигурява поддръжка, няма ангажимент да доставя резервни части за тол системата, а това остава ангажимент на АПИ. „Сега ако един ТИР бутне рамка, никой не знае какво ще се прави“, посочи Христов.
СЪБИРАЕМОСТ
През 2019 г., когато все още не бе въведено таксуването на изминат километър за тежкотоварните превозни средства и автобусите, от винетки са събрани 392 млн. лв. През 2020 г., когато от началото на март вече се плащат и тол такси, са събрани с 592 хил. лв. по-малко, при това над 80% от постъпленията се падат на винетките. "Българският данъкоплатец продължава да издържа цялата система с таксите от винетки“, коментира Христов.
„Твърденията, че спадът на приходите се дължи на коронавируса и намалелия трафик са неверни", смята Христов. Според него бившият шеф на Тол управлението Олег Асенов е бил в конфликт на интереси - той е бил външен консултант при изграждането на тол системата, а след изграждането й я оглавява. "Защо Олег Асенов е изключил 200 км оптична мрежа, заложена в проекта за свързване на граничните пунктове и оставя връзката да е през мобилни оператори? Той не отговори също защо е избран най-скъпият вариант на тол системата. В същото време при най-скъпата електронна система има необработени 200 000 нарушения за 70 млн. лв., защото се вкарват ръчно. Това е парадокс, откъдето и да погледнеш“, каза Христов.
