Дъщерните дружества на големите международни корпорации у нас ще ползват облекчение при определянето на допълнителния данък печалба. Това гласуваха във вторник депутатите след отпора на едрия бизнес и заканите за протести.
България ще въведе от 2025 г. световния минимален данък печалба от 15% за местните подразделения на мултинационалните корпорации, чиито консолидирани обороти са над 750 млн. евро. Със същия по-висок налог ще се облагат печалбите и на български компании с обороти над 750 млн. евро. При определяне на допълнителния 5% корпоративен данък обаче данъчната основа ще може да бъде намалявана с 8% от балансовата стойност на дълготрайни материални активи. Това облекчение ще може да се ползва в 9-годишен преходен период като постепенно намалява до 5%.
Ползването на облекчения при глобалния 15% минимален данък печалба за големите компании бе подкрепено във вторник от всички политически сили в парламента, без "Възраждане". Преди това ПП-ДБ и БСП се обявяваха против даването на преференции. Самото финансово министерство също бе против прилагането на изключения като обясняваше, че ако България ги въведе нито една дъщерна компания на мултинационалните групи няма да плати допълнителен данък в страната, но в същото време компанията-майка ще преведе разликата между 10% и 15% данък в страната по регистрация.
Няколко часа преди гласуването на законовите премине, от КРИБ на специална пресконференция обвиниха финансовото министерство, че разпространява неверни твърдения и обявиха, че може да се стигне до протести, ако България не въведе облекчения при определянето на допълнителния данък печалба. Евродирективата допуска данъчната основа преди облагане да може да се намалява с определени проценти за направените разходи в дълготрайни материални активи и за изплащане на заплати.
В крайна сметка депутатите гласуваха само облекчение по линия на направените разходи за материални активи. Финансовият министър Асен Василев също направи завой от твърдата си позиция срещу облекченията като каза, че в случая се дава преференция за направените инвестиции. "Ако част от тях се освобождават от облагане, то това ще доведе до повишение на производството и работните заплати. Затова финансовото министерство го подкрепя в този му вид", каза Василев.
Той обаче силно се противопостави срещу даването на данъчни облекчения за земеделските фирми.
При гласуването на промените в Закона за корпоративното подоходно облагане депутатите отхвърлиха предложението на Десислава Танева от ГЕРБ субсидии до 100 000 лв. да не се облагат. Преди това с промени в друг данъчен закон земеделските стопани, които получават субсидии като физически лица, вече получиха тази данъчна преференция.
Танева призова народните представители да прегласуват отхвърленото й предложение, за да не се създават два различни данъчни режима за земеделците-физически лица и фирмите. Финансовият министър Асен Василев обаче предупреди, че с толкова много изключения се подкопава плоския данък. "Тогава да вървим към прогресивно данъчно облагане, за да се подкрепят малките земеделски производители", каза Василев и прикани депутатите да не гласуват поредна данъчна преференция, която носи щети за бюджета. По сметките на МФ премахването на данъка за субсидии до 100 000 лв. за земеделските стопани е загуба от 40 млн. лв., а ако към тях се прибавят и земеделските фирми щетата щеше да е 200 млн. лв.
