Европейската комисия не е позволила България да освободи от облагане евросубсидиите за земеделските производители - физически лица. Според комисията подобна мярка води до избирателно предимство и е нарушение на правилата за държавна помощ.
Затова Еврокомисията препоръчва на страната ни да използва друг начин за подпомогне на дребните земеделски производители, като например предоставя помощи de minimis.
Това става ясно от отговор на служебния земеделски министър Георги Тахов до депутатът от БСП Иван Иванов. Министър Тахов обяснява, че в момента земеделското министерство заедно с Министерството на финансите обмислят възможностите за такъв тип подпомагане.
Припомняме, че в края на миналата година при гласуването на данъчните промени Народното събрание изненадващо подкрепи в последния момент предложението на депутата от ГЕРБ Десислава Танева евросубсидиите до 100 000 лв. за земеделски стопани - физически лица да бъдат освободени от облагане. Парламентът дори гласува данъчното облекчение да влезе в сила още тази година при декларирането на доходите от 2023 г., ако до 30 април се получи одобрение от Брюксел.
За отказа на Еврокомисията е станало ясно в средата на април, въпреки че нито земеделското министерство, нито финансовото го съобщиха публично. Браншовите съюзи на отделните подсектори в аграрния сектор са разбрали лошата новина от лични срещи в агроведомството.
Според председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов, ЕК не е одобрила данъчното облекчение, защото било дискриминационно да се прилага само за земеделски производители - физически лица, а не и юридически. Всъщност депутатът Десислава Танева се опита да прокара освобождаване от данък и за евросубсидиите за фирмите в земеделието до 100 000 лв., но то не получи необходимия брой гласове "за".
Предлаганият от ЕК инструмент за подпомагане - минималните държавни помощи, известни още като de minimis, се предоставят на фермерите при конкретни кризисни ситуации на пазара. Поради своята минимална стойност те не оказват съществено влияние върху конкуренцията в сектора, затова не се налага нотификация от ЕК. От земеделското министерство напомнят, че индивидуалният таван за подпомагане е до 25 000 евро за 3 бюджетни години, а националният таван - 63 624 050 евро.
ЗАБАВЕНИ ПРОЕКТИ
Междувременно стана ясно, че има забавяне в разплащането и изпълнението на проекти в земеделието от старата програма "Развитие на селските райони" 2014-2020 г. Затова България е поискала от Еврокомисията удължаване с 12 месеца на срока за разплащане на последните проекти по тази програма.
Това стана ясно след срещата на министър Георги Тахов с еврокомисаря по селско стопанство Януш Войчеховски през седмицата. Агроминистърът е поискал е да се даде възможност договорите да бъдат финализирани до края на 2026 г. По правило последните плащания са до две години след края на програмния период.
Причина за забавянето е струпването на редица неблагоприятни фактори - пандемията от Ковид, войната на Русия срещу Украйна, както и икономическата нестабилност, която те породиха, обясниха от земеделското министерство.
"Всичко това оказва негативно въздействие и затруднява развитието на отрасъла. Необходимо е да се облекчи административната тежест върху земеделските стопани, с цел предвидимост на получаване на подпомаганията към тях", заяви министърът на земеделието и храните Георги Тахов след срещата с еврокомисаря по селско стопанство Януш Войчеховски, на която присъства и служебният премиер Димитър Главчев. Тахов призова Европейската комисия по-бързо да взима решения, за да получават навреме земеделските стопани парите си.
Служебният министър на земеделието е представил и виждането си, че стандартите на "Зелената сделка" трябва да бъдат наложени, както на страни-членки, така и на страни, които не членуват в ЕС, а използват европейския пазар, визирайки основно Украйна. Това обаче е разговор, който трябва да се води с новия състав на Европейската комисия след европейските изборите през юни.
