Не само търговците, но и производителите на храни се обявиха остро срещу идеите на земеделския министър Георги Тахов да наложи за срок от една година тавани на надценките и редица други регулации в търговията с храни. В отворено писмо те изразяват множество критики към проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, който им е бил предоставен. До момента земеделското министерство не е публикувало никакъв проект за обществено обсъждане, а от срещи с представители на търговските вериги стана ясно, че ведомството има само концепция за такъв закон.

Сред недоволните са асоциациите на месопреработвателите, на хлебарите и мелничарите, производителите на олио, на безалкохолни напитки, на рибни продукти, на захар и др. Недоволни са също сдруженията на свиневъдите и птицевъдите. Те са публикували критична позиция, която разгромява законопроекта с призиви той да не бъде приеман преди да се направи сериозен анализ и оценка на въздействието.  Прави впечатление, че критичното становище не е подписано от асоциацията на млекопреработвателите, както и от овцевъдите, чиито председатели Димитър Зоров и Симеон Караколев възхваляват идеите на министър Георгия Тахов за регулиране на цените на храните у нас.

По-голямата част от производителите на храни обаче смятат, че предложеният законопроект не съответства на правото на Европейския съюз и може да доведе до сериозни негативни правни и икономически последици за България.

"Ние подкрепяме идеята да се потърсят начини за подкрепа и засилване на пазарната позиция на земеделските производители, но това трябва да се случи чрез стимули за коопериране и защита от нелоялни търговски практики, а не чрез кризисни мерки, които биха застрашили функционирането на веригите на доставки и продоволствената сигурност. Ето защо предлагаме да се направи задълбочен анализ и оценка на въздействието. Набелязаните мерки трябва да бъдат обсъдени първо в Националния съвет по храните и в диалог със земеделските производители и останалите участници по веригата на доставки, преди да се пристъпва към конкретен текст, който няма как да постигне обещаните цели, но рискува да разруши пазара и застраши снабдяването на потребителите с хранителни продукти" се казва в становището.

На първо място, недоволните производители на храни се обявяват срещу директната държавна намеса в разпределението на печалбите по веригата на доставки, което било видно от законопроекта. "Подобна намеса не само противоречи на нормативните правила на европейския пазар и подкопава конкуренцията, но създава опасност от нарушаване на доставките и влошаване на продоволствената осигуреност на населението", казват те.

В проекта без ясни мотиви се предлага режим на директно разпределение на печалбата (надбавки върху себестойността) на отделните производители, преработватели, доставчици и крайни търговци, както следва:

- на земеделските производители се предоставя гарантирана печалба от минимум 10%,

-  на преработвателите се поставя таван на надценката от 20%,

- на търговците на едро се поставя максимална надценка от 10%,

- на търговците на дребно над 20 милиона лв. оборот се поставя максимална надценка от 20% и

- за продуктите от внос от трети страни – от 10%.

"Подобен краен вариант на регулиране на цени не е прилаган никъде в Европа – към настоящия момент единствените примери са за регулиране на надценки само на търговци на дребно", посочват от хранителната индустрия.

От тяхната позиция става ясно, че негативно становище към законопроекта на земеделското министерство е изразил и министърът на икономиката Петър Дилов. Той е посочил, че към настоящия момент в България не съществува криза и прекомерна инфлация, която да налага подобни крайни мерки.

Последните данни на НСИ за февруари тази година посочват, че месечната инфлация е 0.6% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за февруари 2025 г. спрямо февруари 2024 г. е 4%. "Какво налага директната административна намеса и как точно е определен едногодишният срок?", питат браншовите организации в хранителната индустрия. Според тях липсват критерии на каква основа Министерски съвет ще има право да продължи срока на действие на тези разпоредби след изтичане на едногодишния срок, което създава изключителна правна несигурност. Затова недоволните производители настояват да бъде направена независима оценка на въздействието на този проект от Центъра за оценка на въздействието на законодателството, който е българска независима неправителствена организация от експертен тип.

Според преработвателите на земеделска и животинска продукция регулирането на цените на определени храни ще доведе до увеличаване цените на останалите хранителни продукти, за да бъде компенсирана загубата на рентабилност.  Друг негативен ефект може да е повишаване на цените на някои видове стоки, за които надценката в момента е била под 20%.

Освен това се създава стимул за елиминиране на късите вериги на доставка и заместването им с дълги вериги, като маржът се генерира на предходните нива на търговия спрямо търговията на дребно. Има опасност от съществено изкривяване на конкуренцията между отделните продукти и марки, посредством изкуствена регулаторна намеса в ценообразуването. Припомня се, че в свое решение по повод на кампанията „Достъпно за вас“, в която супермаркетите на доброволен принцип определяха една стока от съответна категория с фиксирана надценка, КЗК постанови, че подобна мярка, дори доброволна, води до недопустимо ограничаване на ценовата конкуренция между търговците и нарушава конституционния принцип на свободна стопанска инициатива. Когато тази мярка е задължителна и доведена до крайност като е задължителна за всички участници по веригата на доставки, то тя безспорно противоречи на конституционния принцип на свободна стопанска инициатива и руши устоите на пазарната икономика, се посочва в позицията на хранителната индустрия.

Подобен проект не може да стане закон, без да получи нотификация от Европейската комисия, предупреждават още недоволните производители на храни.