Ако България не влезе бързо в еврозоната, има риск да влезе в опасен капан и задълго да си остане в "чакалнята за еврото". Това се разбра от интервю на служебния финансов министър Росица Велкова пред БНР. Велкова, която само преди дни официално обяви, че се отказваме от приемането на еврото от 1 януари догодина и ще гледаме към 2025 г., защото не изпълняваме критериите, днес призна, че шансовете за 2024 г. не са напълно изгубени.
Оказва се, че има анализи, които прогнозират, че високата инфлация в България, която е един от препъникамъните, ще се кротне през лятото. “Тогава може да поискаме ЕК да направи и за нас същия компромис, който приложи за най-новия член на еврозоната - Хърватия”, каза Велкова. По принцип инфлацията в страната кандидатка не трябва да е по-висока с 1.5% от средната стойност за трите страни от еврозоната, в които цените са най-стабилни. В случая с Хърватия са елиминирали трите държави с най-ниска инфлация и са приели, че тя отговаря на критерия за ценова стабилност. “Според прогнозите има вероятност през юли, ако извадим от 3 или 4 страни с най-ниска инфлация, и ние да покрием инфлационния критерий”, обясни финансовият министър, като направи уговорката, че ситуацията с цените е много динамична и очакванията са доста несигурни.
Другият препъникамък са четирите неприети закона - промени в Търговския закон, в Застрахователния кодекс и в законите за БНБ и за мерките срещу прането на пари. Велкова посочи, че всичко е в ръцете на следващото Народно събрание - ако то има политическата воля за бързо въвеждане на еврото, тези четири законопроекта могат бързо да бъдат приети. Тя напомни, че мозинството в предишния парламент очевидно не е имало такав воля - служебното правителство беше внесло например нужните промени в Търговския закон още през октомври, но депутатите така и не намериха време да ги приемат.
Ако има напредък в покриването на изискванията в идните месеци, София може да поиска от Брюксел през юли конвергентен доклад. Този документ, който показва доколко страната кандидат се е доближила до еврозоната, трябваше да бъде изготвен от ЕК през април, но служебното правителство само се отказа да го поиска.
Няма смисъл да искаме доклад сега, защото е ясно, че ще ни кажат "не", поясни днес Велкова, която получи много критики за отлагането. Икономисти и финансисти припомниха, че перспективата за влизане в еврозоната бе сочена като голям плюс за страната ни във всички международни анализи, а отлагането ще повлияе зле, включително и в обзорите на агенциите за кредитен рейтинг. Ако перспективите за България като кредитополучател бъдат ревизирани надолу, това ще доведе до покачване на лихвите по заемите, които страната взима от международни пазари и партньори.
"Трите прибалтийски страни, които престояха в чакалнята за еврозоната между 7 и 11 години (най-дълго Литва), са искали конвергентни доклади и неведнъж са получавали откази. Ние преценихме, че в момента не сме готови и няма смисъл да опитваме. Но ако напреднем с изпълнението на изискванията и ако поискаме конвергентен доклад през юли и получим добра оценка, има шанс България да се присъедини към еврозоната от 1 юли 2024 г., смята ръководителката на държавните финанси. Тя посочи, че това би било прецедент, защото обикновено датата е 1 яунари, но не е невъзможно. Темата била сондирана с партньорите от ЕК.
И червена лампа в бюджета
В момента в Министерството на финансите усилено работят по държавния бюджет за 2023 и по макрорамката за периода до 2025 г. И новините не са добри. Росица Велкова призна, че за започналата година вероятно ще бъде заложен висок бюджетен дефицит - в рамките на 6%. Ако публичните разходи не бъдат свити, очертава се риск България да влезе в капана на непрекъснато сериозно превишение на приходите над разходите и в следващите години. Ако това се случи, ще излезе нова пречка към приемането ни в еврозоната, защото условието е бюджетният дефицит да не надхвърля 3%, призна министърът на финансите.
