България е една от страните със слабо развит сектор на социалната икономика в Европа. Предприятията и организациите, които работят предимно за социални ползи отколкото за печалба, държат относително нисък дял от платената заетост - 2,8% при средно за ЕС 6,3%. По този показател страната ни попада в най-неблагоприятната група "развиваща се" страни. Високо развит е секторът на социалната икономика в страни като Италия, Франция, Белгия, в които солидарните предприятия формират над 9% от платената заетост.
Това показват данните на новия портал на ЕС за социална икономика https://social-economy-gateway.ec.europa.eu. Порталът бе представен този месец и е част от усилията на ЕС да приеме нова насърчителна рамка за развитие на социалната икономика в страните-членки.
Предприятията и организациите, които преследват на първо място социални цели, реинвестират в тях печалбата си и функционират в условията на демократично участие в управлението имат голям потенциал по отношение на включването в заетост на хора в неравностойно положение и намирането на работещи решения на тежки социални и екологични проблеми. Докато някой страни-членки са развили този потенциал и успяват да заработят голям дял от Брутния вътрешен продукт в сектора на социалната икономика - като например Франция с 10% дял от БВП на този сектор, в други европейски държави приетите насърчителни закони не работят достатъчно добре. България е пример за държава с много приети закони в тази област - действат общо 5 закона, насочени към регламентирането на структури на социалната икономика, които обаче не създават достатъчно ефективни стимули за развитие на тази част от икономиката. Специалният закон за сектора - законът за предприятията на социалната и солидарната икономика, е много ограничаващ като дефиниции и доказателство за това е малкият брой организации, регистрирали се по него - 35, показа и публикувана наскоро оценка на въздействието, възложена от Българския център за нестопанско право.
С цел да улесни държавите-членки ЕК представи този месец предложение за обща европейска рамка за насърчаване на социалната икономика, която предвижда серия от насърчителни мерки в областта на финансирането, възлагането на обществените поръчки, данъчното облагане, териториалното сътрудничество и др. От страните се очаква да разработят стратегии за развитие на сектора със сериозен акцент върху осигуряването на възможности за финансиране през различни схеми - грантове, при възлагане на обществени поръчки, през финансови инструменти.
България стои относително добре като данъчно третиране на социалната икономика с действащи насърчителни данъчни схеми и облекчения, показва прегледът на прилаганите данъчни политики у нас и в ЕС. Страната ни обаче е далеч от желаната политика за насърчаване на социалната икономика през възлагането на обществени поръчки - тук се препоръчва страните членки да се отдалечат от принципа на възлагане на база най-ниска цена и да включват и социални критерии при възлагането на дейности, както и да одобряват критерии за подбор, които не са ограничаващи и не изключват от кръга на заинтересованите предприятията на социалната икономика.
Не са добре развити и познати и възможностите за използване на финансови инструменти и мобилизиране на частните финансови възможности. От микрокредити например дотук са се възползвали само 9 социални предприятия въпреки насочването на сериозен ресурс за целта, коментираха от SIS Кредит на проведения преди дни годишен форум на Microfinance centre за Централна и Източна Европа. Ключово за развитието на този модел на финансиране е опростяване на условията и подобряване на достъпа до финансови инструменти, защото много от социалните предприятия имат ограничени управленски и човешки ресурси. Следва да се предложи и разнообразие от различни инструменти. Миксът от проектно финансиране, микрокредитиране, дялови инвестиции, заеми и други инструменти би могъл да подкрепи растежа на социалното предприятие спрямо нуждите и фазата на развитие. Важен акцент е освен капитал, при финансиране да бъде осигурена и нужната продължаваща подкрепа за развитие на капацитет, изтъкват експерти.
ТЕМПОВЕ
В Европа работят над 2,8 млн. социални предприятия, които създават над 13 млн. работни места. Разликата в развитието между страните членки на ЕС обаче остава значителна. Във Франция, например, социалните предприятия допринасят за 10 % от БВП на страната. В същото време в страните от Централна и Източна Европа тези фирми осигуряват между 1 и 3 % от БВП, коментира на форума Андриана Сукова, заместник-генерален директор на Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ към Европейската комисия. За ускоряване на темпото настояват и от Българския център за нестопанско право. "Каквито и стъпки да се предприемат за ускоряване на развитието на социалната икономика в България, е необходим консенсус, за да се идентифицират решения с по-висока ефективност за сектора. Това безспорно изисква диалог между заинтересованите страни", коментират от БЦНП.
