Медия без
политическа реклама

Цял закон в подкрепа на най-уязвимите предприятия се оказа безполезен

Шепа предприемачи са се регистрирали по закона за социалните предприятия

"Чудната градина" в Добрич е едно от най-успешните социални предпрития у нас. В градината младежи с интелектуални затруднения произвеждат разсади за цветя.
"Чудната градина" в Добрич е едно от най-успешните социални предпрития у нас. В градината младежи с интелектуални затруднения произвеждат разсади за цветя.

Четири години след приемането му законът, който би следвало да подкрепя най-уязвимите предприятия – тези, които работят със социална цел, се оказва безполезен. Социалните предприемачи, който наемат хора от уязвими групи или работят като цяло в обществена полза, не виждат смисъл да се регистрират по закона. Процедурата за регистрация се приема за много тромава, а гарантираната подкрепа срещу нея – символична. 

Това показва първата последваща оценка на въздействието на закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, възложена от Българския център за нестопанско право. Оценката се прави след изтичането на препоръчителния срок за анализ на приложимостта на закона – 3 години, и  цели да предизвика дебат и подпомогне социалното министерство в изготвянето на официален доклад. 

Едва 35 са предприятията, които за четири години са се регистрирали по закона и официално имат статут на такива, показва оценката на въздействието на закона. На този фон потенциалните заинтересовани лица от подобна регистрация са хиляди – законът приема като субекти на социалната икономика организации с различна форма като кооперации и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. Без регистрация обаче те не се третират като социални предприятия от социалното министерство и министерството не фокусира политиката си върху тях, съответно не могат да получат подкрепа със средства от европейските проекти. 

Две са причините за липсата на интерес към регистрацията – усложнена процедура и неработещи и пожелателни насърчителни мерки. Над 50% от анкетираните за целите на оценката предприятия заявяват, че регистрацията е трудна, а на някои им се е наложило да търсят допълнителна правна помощ. Самите условия за регистрация се приемат за завишени – законът изисква наличие на 30% наети от уязвими групи, а списъкът на лицата, които се приемат за допустими, на свой ред е ограничен. В него не попадат младежи до 29 г. от резидентни услуги или лишени от родителски грижи, самотни майки с малки деца и др. Социалните предприемачи считат за завишени и изискванията за минимална печалба (7 500 лева), която да се реинвестира. Много често социалните предприятия първите години, които са и най-трудни, са доволни ако въобще са на нула (те са социални предприятия, и точно заради социалната цел им е трудно да разгърнат бързо бизнеса и да акумулират печалби). Това ограничава приложното поле на закона до тези, които вече всъщност са успели и нямат нужда от толкова подкрепа, изтъкват представителите на сектора в декларация. 

На фона на трудната регистрация мерките за подкрепа, на която социалните предприятия могат да се надяват, са малко на брой и повечето от тях – пожелателни. Голяма част от мерките препращат към местната власт, без обаче кметовете да са задължени да ги прилагат  - като например подкрепата за обучения или приемането на програми за развитие на социалната икономика. На теория е възможно и възмездно учредяване на право на строеж от страна на общинските съвети за най-големите социални предприятия, като предимството е, че няма да се прилага търг. Една от малкото задължаващи мерки е изграждането на платформа от страна на социалното министерство, на която предприятията да представят дейността си. Такъв проект е заложен за изпълнение по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Предвидено е и задължение за финансиране на обучения на хората от уязвими групи, но само в най-големите предприятия клас А+ с по-голяма печалба. (над 75 000 лева).  

Законът в настоящия му вид не създава достатъчно добра рамка и са необходими както законодателни промени, така и напълване със съдържание на вече съществуващи мерки, се изтъква в оценката. 

ТОВА НЕ Е ПРОСТО БИЗНЕС 

За поредна година Българският център за нестопанско право даде възможност на 16 организации да развият идеите си за ново социално предприятие. Участниците в проекта „Let’s Go 2023“ минаха през обучителна програма и менторски срещи с представители на бизнеса с цел да доразработят идеите си. Три организации ще получат общо 30 000 лв. за реализация на проектите. Сдружение „Медикал Спейс“ ще разработва с помощта на студенти достъпни онлайн курсове по химия и биология за кандидат-студенти. Фондация „Ателие за идеи Декор“ ще работи по проект, свързан с трудова заетост на хора с увреждания от Троян, фондация „СИЙД“ ще развива ново социално пространство в Самоков, което ще предоставя тиймбилдинг услуги и ще служи и като място за кариерно ориентиране и менторство на младежи.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата