В "Чудната градина" на фондация "Свети Николай Чудотворец" в Добрич растат летни цветя, два декара зеле, плодни и декоративни фиданки. Тук растат и хубави хора - 22-ма младежи с увреждания, повечето останали без семейства. В кризата оранжериите бяха принудени да даряват производството си заради затворени магазини и пазари, а фондацията се оказа без достъп до програмите за подпомагане - заради вече получена публична помощ за наемането на работниците. Но в "Чудната градина" са се научили да не се отчайват.
Затягането на икономиката постави в тежка ситуация куп работещи социални проекти като кетъринга за социални кухни и хора с увреждания "Бон апети" на фондация "Светът на Мария", книжарницата с мисия на сдружение "Паралелен свят" и други социални предприятия. Част от тях получават малка, но спасителна подкрепа от Български център за нестопанско право в рамките на програмата Спаси Спасителите и Let’s Go.
Социалните предприятия - организации, които генерират приходи, но ги насочват в социална полза, остават зад гърба си трудна година и един полууспешен програмен период, в който много от наличните европейски средства не успяха да стигнат до тях. Проектите по приключващия евробюджет ще се изпълняват до 2023 г., но е ясно, че много от схемите не донесоха очакваната добавена стойност. И тук обаче кризата и извънредното финансиране за възстановяване от ЕК откриват нови възможности. Ще успее ли крехкият сектор на социалните предприятия у нас да вземе завоя и от грантово и несигурно финансиране да премине на следващото ниво, като допълни ресурсите си за растеж с нови инструменти?
Социален ефект или бизнес?
"Преди два месеца участвах в DG Talk и говорих за социалното предприемачество, като поставих в скоби определението социално. Обикновено се прави обратното. Защо тръгвам от тук - защото предприемачеството е предприемачество. Всеки един предприемач се стреми към възвръщаемост и устойчивост и всяко едно предприятие разполага с определен набор от финансови инструменти за целта", разказва Иван Димов, основател на фондация "Single step" и управител на споделеното работно пространство The steps. Това не означава социалното да се подценява. Социалните предприятия се стремят предимно към социален ефект и в началото стои добра идея за решаване на социален проблем, но в същото време могат да растат като бизнеси, изтъква Димов, който е работил дълги години като инвестиционен банкер и рисков инвеститор в САЩ и е избрал за своя социална кауза мотивирането на младежи от ЛГБТИ общността. Според предприемача всяко социално предприятие следва да се стреми на първо място да стане устойчиво, като покрива по-голяма част от разходите за дейности от приходи, а в последствие да излезе на печалба, която да реинвестира.
Всеки един от тези етапи върви ръка за ръка с различни възможни източници на финансиране и е важно те да се познават, изтъква инвеститорът. Грантовете са подходящи за ранния и начален етап от развието на конкретната идея за социално предприемачество, но този евтин капитал има своите минуси - не е устойчив във времето, често пъти не е фокусиран добре и е непредвидим, изтъква Димов. За растеж и развитие на предприятието обикновено е необходимо допълващо финансиране и тук идва мястото на финансовите инструменти. В началната фаза подходящ инструмент е хибридното финансиране - заем, който се трансформира в бъдеще в дялове, така че да се избягва нуждата от оценка на предприятието още в самото начало, каквато е практиката при дяловите инвестиции. Преференциалните заеми са добър източник на фаза растеж, заедно с дяловите инвестиции, обяснява експертът.
Къде стоят на този фон социалните предприятия у нас?
Ако се съди по приключващия програмен период, картината не е никак розова. Пари има, но те не успяват да достигнат до социалните предприятия по много от мерките. Така секторът е далече от усвояването на безвъзмездното финансиране и очаквано - още по-неподготвен за използването на финансови инструменти. Основната процедура за финансиране на социални предприятия по ОП "Развитие на човешките ресурси" - с бюджет от 51,3 млн. лв., е с относително добро изпълнение - с реално изплатени 43,5 млн. лв. и подкрепени 225 нови и съществуващи организации. Част от процедурите за безмъзмездно финансиране обаче са с плачевно изпълнение - така например по "Подкрепа за устойчив бизнес", по която се предоставят по 5000 лв. за консултантски услуги, сключените договори са 43 за 209 293 лв. при общ бюджет 5,86 млн. лв. Само 2 договора за 286 080 лв. са сключени по процедурата за подкрепа на социални предприятия за лица с психични разстройства и интелектуални затруднения (общ ресурс 3 млн. лв.).
Почти нулев на този етап е интересът към финансовите инструменти. Само 5 социални предприятия са се възползвали от съществуващите в момента продукти по линия на прехвърления от ОПРЧР ресурс от 70 млн. лв. към Фонда на фондовете. Иначе пари за преференциални кредити и гаранции за покриване на риска има предостатъчно - договореният ресурс с финансовите посредници, който чака кандидати, е в размер на 28,9 млн. лв. "Обяснението за този нисък интерес е двупосочно - както социалните предприятия не познават добре възможностите, така и финансиращите предприятия не разбират добре особеностите в дейността им", коментира по този повод бившият зам.-министър на труда Зорница Русинова, от декември избрана от НС за председател на Икономическия и социален съвет.
Какви са перспективите?
В новия програмен период социалните предприятия ще се подкрепят както по линия на новата оперативна програма към социалното министерство, така и по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. От МТСП обаче са категорични, че с натрупването на опит финансирането трябва да се насочи именно към гарантирането на устойчивост на създадените предприятия. Не е достатъчно да откриваме нови и нови предприятия, които спират да функционират с изпълнението на проекта, изтъкват от министерството. Предстоят да се детайлизират и проектите по новия План за възстановяване и устойчивост, по който има възможност за сериозно използване на финансови инструменти. От сектора настояват да не се открива топлата вода, а да се ползва натрупаният опит при финансирането през инструменти на технологични стартъпи. Следва да създадем отделен фонд за социален ефект с по-ниска възвръщаемост, която да отчита социалния характер на предприятията, и който да предоставя възможност за финансиране на ментори, счита Иван Димов. Социалните предприятия настояват държавата да преосмисли и съществуващите форми на подкрепа като данъчни и други преференции.
СТАТИСТИКА
Статистиката за сектора на социалните предприятия у нас е плачевно занемарена. По съвместен проект между МТСП и НСИ бе изградена национална база с данни, но последните данни са за 2014 г. Доклади за развитието на социалните предприятия се готвят всяка година и за ЕК, като в последния за България данните отново са за 2015 г. Според доклада секторът на социалните предприятия у нас е включвал 3647 предприятия (2430 асоциации и фондации, 1000 читалища с характер на предприятия и 244 предприятия на хора с увреждания) с общ брой на заетите 26 000 души. Това е съставлявало едва 1,6% от общия брой на заетите и 1% от общия брой предприятия в страната.
БАРИЕРИ
Представителите на сектора изтъкват редица причини безвъзмездното финансиране да не достига до социалните предприятия. Дизайнът на много от процедурите е такъв, че са подходящи за големи и богати организации (изискват се банкови гаранции, първоначални инвестиции на средства, които на по-късен етап се възстановяват), а повечето социални предприятия са микро, до 10 човека. Не е тайна и че проектите са бюрократични, изтъква Надя Шабани от Български център за нестопанско право. Според Шабани е погрешно да се финансират и общинските предприятия, защото социалните предприятия нямат шанс пред общините и това изкривява цялата система. Финансовите инструменти на свой ред не са достатъчно диференцирани, считат експертите. "Сигурно е едно: ако бариерите се преодолеят, ако се стимулират адекватно социалните предприятия да се развият, пораснат и с това да решават повече социални проблеми по устойчив начин – по-бързо повече хора ще преминат от ситуация на криза в ситуация на заетост", убедена е Шабани.
Само 28 социални предприятия се регистрираха по новия закон
Завишените изисквания към социалните предприятия за регистриране по отдавна чакания и приет през 2019 г. специален Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика доведоха до предизвестен резултат. Едва 28 социални предприятия са успели да покрият изискванията в закона и да се впишат в регистъра на социалните предприятия (б.р. две от тях още са в процес на проверка). Като социани предприятия клас А ( покрили изискването за печалба и реивестирането на минимум 50 на сто от нея, но не по-малко от 7500 лв. за осъществяване на социална дейност или цел/или наели не по-малко от 30 на сто и не по-малко от три лица от уязвими групи) са се регистрирали 27 организации. Едно единствено предприятие е успяло да прескочи условието за печалба и инвестиране на минимум 75 000 лв., за да кандидатства за клас А+.
Така рамката на закона се оказва неработеща, още повече, че фигурирането в регистъра не е обвързан изрично с точно посочени насърчителни мерки. Такива има записани единствено за предприятията клас А+, които имат право на възмездно учредяване в тяхна полза на право на строеж или право на ползване върху имоти - частна общинска собственост, без търг или конкурс, както и право на финансово подпомагане за обучение за повишаване на квалификацията на заетите. За предприятията клас А законът предвижда най-общо формулирани насърчителни мерки на ниво министерство и общини.
На този фон представители на сектора са категорични, че новият закон следва да бъде изменен след анализ на въздействието. Това можеше да бъде спестено, ако мнозинството в парламента се бе вслушало в предложенията на заинтересованите страни в закона да не се регламентират непосилни финансови прагове. Голяма част от социалните предприятия едва успяват да излязат на нула, камо ли да формират такива печалби, изтъкват експерти от бранша.
