Служебното правителство се отказа от поредна мярка за увеличаване на приходите в бюджета за догодина. След като отпадна облагането на свръхпечалбите на банките, сега отпада и въвеждането на данъка върху добива на подземните богатства.
Това стана ясно от изслушването на служебния финансов министър Людмила Петкова за проектобюджета за 2025 г. в Народното събрание днес. Бюджетът беше одобрен от Министерски съвет в сряда, но внесен в Народното събрание в края на работния ден в петък, като до последно се дописваше.
Данъкът върху добива от подземните богатства, от който се очакваха 900 млн. лв. приход през 2025 г., ще бъде заменен с еднократна вноска, която ще е доста по-ниска от предвидените 15% допълнително облагане. По-късно през деня стана ясно, че тази вноска ще донесе едва 150 млн. лв. приход в бюджета. Не е ясно как са разместени приходните и разходните пера, така че да не се увеличи заложеният дефицит от 6.443 млрд. лв. (3% от БВП). В тримесечен срок се очаква от министъра на енергетиката да внесе изменения в Наредбата за концесионните възнаграждения, като те ще бъдат актуализирани в посока нагоре.
"Вече 30 години концесионните договори и такси не се променяни и сумите, които се внасят в бюджета са незначителни на фона на печалбите, които правят компаниите", обясни в парламента министър Петкова. Тя изнесе данни, че годишно в хазната влизат едва 200 млн. лв. от концесионни такси, като в тази сума влизат всички видове концесии, включително плажните и за ползване на водни ресурси.
Въпреки тези скромни постъпления от концесии за добив на подземни богатства, правителството е отстъпило под натиска на минните компании и заплахите за стачки и протести. "Съгласихме с тях, че рязко въвеждане на 15% допълнителен данък ще има негативен ефект върху бизнеса и най-вече върху работните места", каза Петкова.
В пленарната зала тя не посочи в какъв размер ще бъде еднократната вноска, която трябва да направят догодина концесионерите, нито какви общи постъпления се очакват от нея. Единствено уточни, че за да няма двойно данъчно облагане, тази вноска ще бъде призната за разход преди данък печалба.
Депутати от различни политически сили силно бяха заинтригувани защо служебният кабинет в последния момент се е отказал от облагане на свръхпечалбите на банките, след като редица европейски държави вече направиха подобна стъпка.
"Действително няколко държави го направиха, например Балтийските страни въведоха облагане на свръхпечалбите на банките за три поредни години. И действително търговските банки в България последните години реализираха огромни ръстове на печалбите. Отказахме се от допълнителния данък, защото получихме от банките информация, че заради новия минимален глобален данък от 15% през 2025 г. те ще внесат в бюджета данък печалба от 1.125 млрд. лв., без да се броят авансовите вноски през тази година. Тази сума е много по-голяма от очакваните 810 млн. лв. от облагането на свръхпечалбите", обясни министър Петкова.
Тя обаче увери депутатите, че ако те все пак решат да се въведе този допълнителен данък за банките, МФ има готови законови текстове и веднага ще ги внесе в парламента.
Депутати от всички партии остро разкритикуваха драстично завишената с 20 млрд. лв. приходна част на проектобюджета като неизпълнима. Почти никой обаче не се обяви за свиване на още по-раздутите бюджетни разходи, основна "заслуга" за което има планираното увеличение на заплатите в държавните ведомства.
"Това е най-притеснителният бюджет в последните години. Събирането на 20 млрд. лв. повече приходи крие огромен риск да не се случи. Кои са буферите в бюджета?", попита Мартин Димитров от ПП-ДБ. А Александър Иванов от ГЕРБ поиска да разбере какво ще се случи, ако някои от най-непопулярните мерки за повече приходи, като данъчната амнистия например, не бъдат приети.
От обясненията на финансовия министър стана ясно, че в централния бюджет е предвиден буфер само от 1 млрд. лв. Освен това се очакват 4 млрд. лв. от европрограми и плана за възстановяване, което никак не е сигурно. Други 600 млн. лв. ще са положителен ефект от влизането на страната ни в сухопътния Шенген и още 3.8 млрд. лв. допълнителни приходи се очакват по линия на икономическия растеж.
"Това означава, че още 10 млрд. лв. трябва да бъдат предложени отнякъде, за да се покрият разходите. За МФ беше много по-лесно да предложим увеличение на ДДС ставката или на осигуровките. Например всяко вдигане на ДДС с 1 процентен пункт носи 1 милиард лева повече приходи в бюджета, а вдигането на осигурителните вноски с 1 процентен пункт ще увеличи приходите с 600 млн. лв. Но дали това е най-доброто за гражданите и бизнеса?", отговори Петкова.
Тя обаче подмина факта, че през 2026 г. предлага осигурителната вноска за пенсия да скочи с 3%, а следващата 2027 г. - с още 2%.
Относно въпросите защо страната ни прибягва до такава съмнителна мярка като т.нар. данъчна амнистия, от която се очаква да донесе 5.150 млрд. лв., финансовият министър посочи, че са почерпили опит от редица държави като Франция, Германия, Гърция, Белгия и Португалия. Те вече са провели подобни програми за доброволно внасяне на данъци. "НАП няма възможност да администрира всички данъкоплатци. Става дума за отклонения от данъчното облагане, а не за пране на пари от тероризъм и други престъпни дейности", каза Петкова. За да няма притеснения, че това може да се случи, МФ са поискали одобрение и оценка не само от Еврокомисията, но и от Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (MONEYVAL) и Специална група за финансови действия (FATF).
Красимир Вълчев от ГЕРБ разкритикува служебния кабинет, че е внесъл проектобюджет само, за да отчете, че си е изпълнил законовото задължение. Той обвини Петкова, че предлага "кухи мерки" за пълнене на хазната и още през август догодина тя ще остане празна. "Не съветвам никой кмет догодина да залага нови проекти, защото няма да има пари", призова Вълчев. Според него приходната част на бюджета трябва да бъде преоценена.
От ПП-ДБ нападнаха ГЕРБ, че те също имат голяма заслуга за раздутите разходи и привилегиите, които са дадени на отделни сектори. Преди преоценка на приходите, трябва да има преоценка на разходите, посочи Венко Сабрутев.
От Възраждане обвиниха ПП-ДБ и ГЕРБ в лицемерие и призоваха без колебание да се повишат данъците на банките и минните компании.
Йордан Цонев от ДПС-Ново начало за пореден път разви тезата си, че България не трябва да робува на мантрата за ниски дефицити, а да се учи от други държави като Франция и Гърция.
Бившият финансов министър Асен Василев и съпредседател на "Продължаваме промяната" късно следобед също коментира проектобюджет 2025, като разкритикува големите разходи за заплати. "Виждаме един бюджет, който е внесен с изключително раздута разходна част, особено в частта, свързана със заплати на държавната администрация. На всичкото отгоре тези увеличения са изключително неравномерно направени - на лекари и учители са с по 13-14%, има министерство с 9% увеличение, а други с 60%, дори 75%", коментира Василев. Той разкритикува и липсата на прозрачност какви разходи са предвидени по централния бюджет. "Наистина има един голям "джоб", заделен за разходи, които се правят с постановление на Министерски съвет, в който, за разлика от всички бюджети от 2021 г. досега, не е обявен точно за какво ще се харчат тези средства. Защо това перо е вдигнато с 1,6 млрд. лева спрямо миналогодишния бюджет? Какво още е сложено вътре, за да се оправдаят такива огромни разходи?", попита бившият финансов министър.
