Над 80% от всички спестявания на българските домакинства в банките са концентирани в едва 15% от депозитите. В същото време почти 2/3 от всички банкови сметки, съхраняват дребни суми до 2500 лв.

Това показва анализ на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Обществото има сериозен проблем с преразпределянето на ресурсите и с всяка година нехомогенността в спестяванията на българите се задълбочава, посочват авторите на изследването.

Според статистиката на БНБ спестяванията на домакинствата към края на 2021 г. са в размер на 66,5 млрд. лв. - с 9% повече от предната година. В края на март 2022 г. те вече са 66,9 млрд. лв. , които се намират в близо 9 млн. броя депозитни сметки във всички банки в страната.

Огромната част от банковите влогове обаче са с дребни суми. 67% или 6,1 млн. броя депозити са със сметки до 2500 лв. Общата им стойност е едва 2,5 млрд. лв. или само 3,8% от всички спестявания в банките.

В същото време големите депозити - тези със суми над 100 000 лв. по тях - са едва 1% от общия брой, но в тях се съхраняват около 30% от всички спестявания на домакинствата в банките.

Данните са към края на 2021 г.

След елементарни пресмятания спокойно може да се направи изводът, че 55,6 млрд. лв. (84% от общата стойност на всички депозити) са събрани в едва 1,4 млн. депозита, което е 15% от общия им брой, посочват експертите от ИССИ.

СПАД НА МАЛКИТЕ ВЛОГОВЕ

По-актуалните данни към края на март 2022 г. показват, че само за три месеца броят на депозитите в банките е намалял с над 360 000. За поредно тримесечие се наблюдава как българите масово закриват по-малките сметки в банките. Обяснение за тази тенденция може да се търси в обедняването на населението от 2020 г. насам в следствие първо на здравната, после на икономическата криза.  В същото време банките съществено вдигнаха таксите за различни операции и поддържане на сметки, което напълно обезсмисля съхраняването на пари при нулеви лихви по депозитите.

Най-голям е спадът на влоговете с до 1000 лева по тях - с близо 98 000 броя по-малко в сравнение с края на 2021 г. Следват тези  от 1000 до 2500 лева – те са намалели с над 39 000 броя за три месеца, както и от 2500 до 5000 лева, която са с 10 166 броя по-малко. Спадове има и при депозитите до 10 000 лв.

В същото време растат сметките в диапазона от 20 000 лева до 500 000 лева, както и парите по тях, което показва, че по-заможните продължават да трупат пари в банките, въпреки че се топят заради големите такси и инфлацията.

Депозитите със суми над 1 милион лева обаче за поредно тримесечие намаляват. В края на март те са 1022 или със 132 броя по-малко отпреди година. В тях притежателите им държат близо 2,8 млрд. лева. Едно от обясненията е, че притежателите на тези депозити ги пренасочват в други инвестиции, които носят доходност.

Разбира се, невинаги един депозит отговаря на едно физическо лице. Голяма част от българите нямат никакви депозити, а друга, по-малка част, притежава по няколко. Следователно разделението между бедни и богати е още по-голямо, коментират от ИССИ. В анализа си авторите на изследването отбелязват, че Илон Мъск има точно 3 пъти повече пари в сравнение с целия БВП на България и 5 пъти повече пари спрямо всички спестявания на българските домакинства. Всъщност, всеки един човек, който се намира в топ 20 на най-богатите хора в света, притежава повече пари в сравнение с парите на всички домакинства в България взети заедно.