Имитиращите храни, най-често произведени с хидрогенирана растителна мазнина в повечето случаи се пласират в заведенията, а също и в училищните столове и в детските градини. Това алармира за „Сега“ изпълнителният директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов.
„В супермаркетите делът на сиренето и другите млечни продукти с хидрогенирана растителна мазнина е малък, но в заведенията и общественото хранене - столовете на училищата и детските градини е неизвестен, но по косвени признаци съдим, че е много. Според статистиката мандрите купуват много от въпросната хидрогенирана мазнина. Къде може да отиде това палмово масло? Казано с други думи
отива там, където има най-малък контрол.
Тези заведения са непристъпна крепост за нас (организациите на потребителите - б. а.) и за гражданите. Родител на някое от децата, хранещи се в училищен стол не може да вземе парченце сирене и да го занесе за проверка в лаборатория, защото процедурата не е законна, а трябвало да го направят контролните органи. Те обаче не проверяват. Не искат. Правим съвместни проверки с БАБХ, но ходим по магазинчета и дюкянчета. Отказват да отидем да проверим в детска градина или в училище. Според нас там отиват продуктите с тази палма“, смята Николов. Да припомним, че от ноември 2016 г. е задължително киселото мляко, сиренето и кашкавалът, които се предлагат в детските заведения да бъдат произведени по БДС. Това се отнася и за месните заготовки и месните продукти.
Богомил Николов алармира и за проблемите около новата наредба, ограничаваща до 60% водното съдържание в сиренето. Тя още не е влязла в сила и
причината е, че различни фирми я обжалват.
Шефът на „Активни потребители“, припомни, че все по-често този популярен у нас млечен продукт се оводнява с използването на специални слепващи вещества. „Получава се сирене не с 56% вода, ами със 70%. За това и обжалването ще продължава и нещата ще се бавят до дупка“, смята той. По думите му, така на практика вместо сирене хората си купуват вода.
Според Николов инфлацията вероятно ще засили стремежът на болшинството българи да купуват най-евтината храна и да не се интересуват много-много от качеството й. „Тази тенденция винаги я е имало в България.
Над половината просто гледат само табелката с цената.
Огромен процент от хората изобщо изключват качеството като елемент на преценката си“, смята той.
Справка в сайта на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) за миналата седмица показва, че сиренето с хидрогенирана растителна мазнина (по правило палмова) струва на едро колкото и пилешките бутчета. Имитиращият млечен продукт, който в условията на висока инфлация се търси все повече, е достигнал цена по борсите от 4,54 лв./кг, като за седмица е поскъпнал с 6 ст. Пилешките бутчета пък са се продавали средно по 4,55 лв. килото, но нарастването на цените при тях е с 10 ст. за седмица. Сиренето с палма обаче е по-скъпо от пилешките кренвирши, чиято цена цена достигна 4,32 лв./кг. Те за бедните винаги са били вечна алтернативата на качествените месни продукти.
