При растящи цени усещането, че покупателната ни способност пада, е особено силно. Но наистина ли обедняваме? Популярната неправителствена организация "Активни потребители" е направила мащабно проучване какво се е случило с доходите на българите и с цените на стоките - най-вече на хранителните, но и на останалите - през изминалите 20 години. Резултатите са много интересни и вероятно за мнозина са напълно изненадващи.
Първото откритие в изследването на "Активни потребители" е, че в периода 2004-2024 г.
номинално доходите на българите са нараснали почти 10 пъти:
| Доходи, вид и размер (в лева) | |||||
| Година | Минимална заплата | Средна заплата | Минимална пенсия | Средна пенсия | Максимална пенсия |
| 2004 | 120.00 | 292.00 | 60.84 | 120.98 | 420.00 |
| 2014 | 340.00 | 828.00 | 154.50 | 326.77 | 840.00 |
| 2024 | 933.00 | 2269.00 | 580.57 | 1023.66 | 3400.00 |
Както се вижда от таблицата, за 20 години най-значително се е вдигнала максималната пенсия - с цели 2980 лева (тя обаче се получава от много малко пенсионери - б.р.). Следва средната работна заплата с ръст от 1977 лева. Минималната работна заплата е пораснала с 813 лева, а средната пенсия за осигурителен стаж и възраст - с 902,68 лева. В абсолютна стойност най-слабо се е покачила минималната пенсия - с 519,73 лева (а на практика тя се е увеличила близо 10 пъти - от 60.84 на 580.57 лв.). Ясно е, че каквито и да са цените, на човек с пенсия под 600 лв. всичко му е скъпо. И обратно, който взима по 3000 лв., няма и да забележи, ако едно яйце вчера е струвало 40 стотинки, а днес е 50 ст.
Ако доходите ни са пораснали 5 или 10 пъти, това означава ли, че можем да си купуваме съответно 5 или 10 пъти повече стоки и услуги?
Не, не можем - защото цените на стоките и услугите също са се увеличили, гласи отговорът на "Активни потребители". И тук идва второто откритие -
вдигането на цените е по-малко от увеличението на доходите
и резултатът е по-висока покупателна способност.
За тези, които недоверчиво повдигат вежди, авторите на проучването дават простички примери:
Килограм ябълки през 2004 г. е струвал средно 1 лев, а през 2024 - 3,31 лева, което е троен скок на цената (по-точно ръстът е 3,31 пъти). Следователно при нараснал доход от около 10 пъти би трябвало да отчетем нарастване на покупателната ни способност да закупуваме ябълки около 3 пъти.
Преди 20 години килограм сирене е струвал средно 3,40 лв., а през 2024 г. е около 22 лева, тоест поскъпването е около 6,5 пъти. Значи покупателната ни способност спрямо сиренето също е пораснала, но доста по-малко в сравнение с ябълките.
Малката "кошница"
В таблицата, подготвена от "Активни потребители", се вижда с колко средно е нараснала покупателната ни способност спрямо 40 основни храни (най-често купуваните).
Данните са категорични - през 2024 г. хората могат да си позволят значително по-големи количества от изследваните стоки в сравнение с 2004 г. Разбира се, има сериозни различия, защото някои продукти като чай, олио и захар са поскъпнали слабо и при тях покупателната мощ на българите е пораснала най-много.
Обратно, при млечните продукти (сирене, масло и прясно мляко), птичето месо и чесъна цените са се покачили най-много и съответно покупателната ни способност се е увеличила най-слабо.
|
Има нещо сбъркано при млечните продукти, е следващото откритие на "Активни потребители". Преди 20 години с една минимална заплата сме можели да си купим около 35 кг сирене (при средна цена от 3,36лв./кг.). През 2024 г. порасналата 8 пъти заплата е стигала за не много повече сирене - само 40 кг (защото цената се е качила над 9 пъти, до средно 22 лв. за килограм). Надуването на цените на сиренето, а и на останалите млечни продукти, е индикатор за проблеми в този сектор. "С това значително поскъпване биха могли да се обяснят (не да се оправдаят) и проблемите с качеството, за които многократно сигнализираме през последните години", коментират от неправителствената организация. |
Още изненади
"Намирането на данни за нехранителните стоки и услугите за период от 20 години назад се оказа трудна задача, но все пак успяхме да открием достатъчно, за да направим сравнение", посочват авторите на проучването. И ето какви са изненадите:
Противно на ширещото се мнение, че енергийните цени са непосилни, на практика покупателната ни способност се е увеличила осезаемо за последните 20 години. Така средната цена на литър бензин А 95 се е увеличила около 2 пъти, което ни позволява да си купим почти 4 пъти повече литри гориво с една минимална заплата - цели 358 литра през 2024 г. спрямо 91 литра две десетилетия по-рано.
При друга чувствителна стока – електроенергията – повишението на покупателната способност е още по-значително, повече от 4 пъти. Оказва се, че през 2004 г. една минимална заплата е стигала за 1000 киловатчаса ток, а 20 години по-късно МРЗ вече купува 4240 киловатчаса.
"Сравнението на цените на битови електроуреди е само ориентировъчно, условно - не можем да сравним едни и същи модели в интервал от 20 години. Показаните в таблицата данни са на основани на средната цена на основните налични модели на пазара", уточняват експертите.
Невероятно, но факт ;)
Изводът на "Активни потребители" е, че през последните две десетилетия доходите устойчиво растат и покупателната способност на българите се подобрява - въпреки усещането, че всичко е поскъпнало, при това "ужасно" и "непоносимо".
Данните са ясни - през 2024 г. потребителите могат да закупят значително по-големи количества от изследваните хранителни стоки в сравнение с 2004 г. И при другите стоки и услуги покупателната способност на разглежданите пет основни категории доходи следва устойчив курс на нарастване.
Факт е също така, че различните групи от населението са засегнати по различен начин от промените в цените. Има такива, които дори не поглеждат етикетите, плащат, без да се замислят, и не се взират в касовите бележки. Но хората с по-ниски доходи усещат повече поскъпванията на стоките и услугите и за тях всяко повишение е болезнено.
