Номинираният от ИТН за финансов министър Пламен Данаилов отправи критики към внесената от служебния кабинет актуализация на бюджета за тази година и обяви, че тя трябва да се коригира.
"Актуализацията на бюджета, която внесе в НС служебния кабинет, не беше съгласувана. В нея има много пропуски", каза Данаилов пред БНТ.
Той даде за пример единствено предлаганото преизчисление на пенсиите. "Това е необходимо, но не само българските пенсионери трябва да получават достойни пенсии, а и всички работещи трябва да получават достойни заплати. С начина, по който в момента е представена актуализация на пенсии, много трудно ще се стигне до изплащане на пълния размер на пенсията. Над 400 000 човека да бъдат оценявани допълнително, за да получат едни надбавки до достигане на минималния праг на бедност. Това е тежък административен процес. Той ще отнеме много месеци и ще създаде напражение. Ние ще търсим универсални правила, които да не зависят от много сложни критерии, така че да може бързо, ясно и прозрачно хората да знаят какво ще получат", каза Данаилов.
Без да дава подробности, той увери, че ИТН вече са готови с техния модел на преизчисляване на пенсиите и "в много кратко" ИТН ще внесе нова актуализация на бюджета.
За Бюджет 2022 номинираният за финансов министър Пламен Данаилов обясни, че трябва да бъде въведено програмно бюджетиране, при което харченето на средства да става по ясни стратегически и междинни цели и прозрачни критерии за тяхното изпълнение. Така можело да се проследява какво е постигнато с публичните средства.
По отношение на данъчната политика Данаилов заяви, че тя ще е насочена към хората и бизнеса, на който ще се даде възможност да се развива, за да плаща по-големи заплати. Например фирмите, които реинвестират печалбата си, ще ползват данъчни облекчения.
Данаилов се обяви за запазване на плоския данък при облагането на доходите и фирмите. Според него обаче трябва да се въведе и семейно подоходно облагане.
"Склонни сме да разговоряме и за необлагаем минимум, но той трябва да бъде добре обоснован и обвързан като процент от средната работна заплата, а не към минималната, защото това отива повече в сферата на политиката", каза претендентът за поста на финансов министър.
Ще се върви и към фискална децентрализация - част от данъците ще остават в общините срещу конкрентни ангажиметни, които те трябва да изпълнят. "Общините не трябва да зависият постоянно от централната власт", каза Данаилов.
По думите му страната трябва да се върне към фискалната политика, която е следвала през последните години. Вероятно това означава бюджетите да се правят без дефицити - нещо, което предлагаше и първоначално номинираният за премиер от ИТН Николай Василев. "Ако средствата се управляват и харчат прозрачно, ще има повече пари и за социални разходи", обясни Данаилов.
"Пострадалите от пандемията бизнеси трябва да бъдат подкрепени от държавата с капиталова помощ, а не със заеми с лихви, които трябва да връщат", каза още Данаилов. Според него държавата може да предостави капитал на фирмите и да стане "партньор, а впоследствие, когато бизнесът се възстанови, да си върне своята собственост".
Мярката 60/40 за запазване на заетостта не била от най-ефективните, но ще бъде запазена, "доколкото има нужда да се съхранят работни места". "Ще облекчим обаче грантовите схеми, за да може бързо и лесно да се получават парите", обеща Данаилов.
От думите на бъдещия финансов министър стана ясно, че ИТН не поддържа мнението за бързо присъединяване към еврозоната. Очакванията на предишното правителство на ГЕРБ бе това да стане от началото на 2024 г., след като през м.г. страната ни влезе в механизма ERM2, известен като чакалнята на еврозоната.
"Това е голям и труден въпрос. Моята позиция е не дали, а кога да се приеме еврото. Смятам, че това трябва да стане тогава, когато доходите на българите отговорят на средноевропейските. А до 2024 г. това ще е доста трудно. Трябва да бъде отворен голям дебат, защото има много съмнения за плюсовете и минусите от приемането на еврото. Този дебат трябва да бъде иницииран от БНБ и МФ", каза претендентът за финансов министър.