Двама бивши финансови министри - Асен Василев и Владислав Горанов, като никога се оказаха на едно мнение по важни финансови въпроси. И двамата остро разкритикуваха служебния кабинет, задето още не е внесъл в Народното събрание проектобюджета за 2025 г. Премиерът Главчев и финансовият министър Людмила Петкова от месеци правят противоречиви изказвания за фискалния план на страната за догодина, като ту са готови да го внесат в НС, ту обясняват, че трябвало да го консултират с основните политически сили, ту се оправдават, че парламентът още не работи.
"За мен са притеснителни изявленията на Димитър Главчев, че няма да внесе бюджет. Това е абсолютно безотговорно. Вече сме декември. В най-добрия случай приемането на бюджет отнема 4 седмици. Призовавам служебното правителство да внесе в най-кратък срок бюджет, за да може, когато бъде избран председател на НС, бюджетът да бъде разгледан в комисии. Няма как да започнем новата година без бюджет", коментира Асен Василев.
Той обясни, че Законът за публичните финанси задължава кабинета да внесе бюджет до 31 октомври - независмо има ли или няма парламент. "Никъде не пише, че трябва да се чака избор на председател на НС, за да се внесе бюджет", категоричен бе съпредседателят на коалицията ПП-ДБ.
Владислав Горанов от ГЕРБ отправи същите критики към служебния кабинет - че е безотговорно да не внесе проект за приходите и разходите на държавата през следващата година. Той коментира, че има сериозна опасност след Нова година да се блокират плащания, чиито размери се регламентират година за година с бюджетния закон. Горанов посочи, че има риск да не се приеме дори закон за удължаване на действието на сегашния бюджет (до приемането на нов) - ако не заработи Народното събрание: "Това означава блокиране на всички основни системи на държавата. Държавата може да спре да функционира".
Бившият финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов обясни, че в закона за бюджета се определят размери на семейните помощи за деца и други плащания, свързани с държавното обществено осигуряване и здравната каса. В закона за бюджета е определен и лимитът на държавния дълг и без да бъде гласуван, държавата не може да поеме нов дълг и да се финансира.
"Дори и най-лошият бюджет да бъде внесен, е по-добре от никакъв, защото поставя основата за дебат сред политиците", смята Горанов.
"Рисково"
Днес служебният премиер Димитър Главчев обяви пред журналисти, че ако се сформира редовно правителство, най-добре е то да внесе основния финансов закон на държавата за 2025 г. "Ако пък няма да има служебно правителство, то тогава е изключително рисково ние да внасяме бюджет в предизборна ситуация, тъй като той може да бъде взривен и става опасно“, каза Главчев. И припомни как в предишни подобни предизборни ситуации между първо и второ гласуване на закона за държавния бюджет депутатите прокарват куп непланирани предложения за по-големи разходи.
Главчев призова депутатите да започнат разговори, които да доведат до избор на председател на Народното събрание и до сформиране на правителство с политическа подкрепа и яснота кой носи отговорност.
Засечки
Започването на Новата година без бюджет на държавата ще бъде пореден прецедент за последните три години на непрестанни предсрочни избори. Това се случи първо през 2022 г., когато бюджетът от предната година продължи да работи до април. След това действието на бюджет 2022 г. бе удължено до средата на 2023 г.
Проблемът сега е, че ако НС не избере свой председател и не може да заработи до края на тази година, няма да има кой да гласува удължаване на стария бюджет през 2025 г. Гласуването в НС на Закон за удължаване на действието на стария бюджет дава отговор на всички тези въпроси, но досега страната ни не е изпадала в ситуация да няма кой да гласува и дори и удължаване.
Единствено правителството - редовно или служебно, може да внесе в парламента за обсъждане проект на бюджет на държавата. Затова отказ от страна на Главчев да направи това, ще бъде персонална негова грешка, смята Горанов.
По думите на Главчев до момента финансовото министерство е представило само мерки как да бъде запазен дефицит не повече от 3% и догодина, за да може България да кандидатства за еврозоната. Наскоро той обяви, че в края на годината страната ни ще покрие последния критерий за инфлацията за влизане в еврозоната, при което правителството ще поиска извънреден доклад от ЕЦБ и ЕК. Не е ясно обаче, дали такъв доклад може да бъде поискан, ако страната ни остане неизвестно време без бюджет за 2025 г. с ясни параметри.
Пулсации
МФ отчете леко свиване на бюджетния дефицит в края на ноември тази година. След като преди месец бяха отчетени 3,9 милиарда лева недостиг в хазната ( 2% от БВП), то в края на ноември предварителните данни показват, че той вече е 3.7 млрд. лв. и съответно 1.9% от БВП.
Подобрението на бюджетното салдо през ноември идва от по-високите данъчни постъпления от корпоративни данъци, обясняват от МФ. Голяма част от фирмите са подали до законово-определения срок - 15 ноември 2024 г., декларации за промени в размера на авансовите вноски за текущата година, което концентрира значителни по размер постъпления през месеца.
