Правителството прие днес на извънредно заседание проектите на Закон за държавния бюджет за 2025 г. , както и на бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на здравната каса. Очаква се още днес трите законопроекта да бъдат внесени в Народното събрание.
Правителството одобри и управленската програма на кабинета.
ПАРАМЕТРИ
Правителството ще внесе в НС проектобюджет за тази година е с дефицит от 6.4 млрд. лв. или 3% от БВП, като се предвижда в следващите четири години той да бъде свит до 2.2% от БВП.
Размерът на новия дълг, който тази година може да поеме дъpжaвaтa, е определен на общо 16,9 млpд. лeвa - както за покриване на дефицита, така и за покриване на стари задължения. Така държавният дълг ще достигне 61,7 млрд. лв. (28,6% от БВП) през 2025 г., а следващите години ще продължи да се увеличава до 88,9 млрд. лв. (36% от БВП) през 2028 г.
Очакваният икономически растеж е 2.8% за 2025 г., при което БВП на страната ще достигне 215 млрд. лв. Заложената средногодишна инфлация за тази година е 2.4%.
Разходите по Консолидираната фискална програма са в рамките на 40%-то правило по Закона за публичните финанси, но без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране - с тях общите разходи достигат 44% от БВП.
В областта на данъчните приходи е предложен е нов акцизен календар за тютюна и тютюневите изделия, като ставките ще нарастват по-бързо от първоначално предвиденото.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за земеделските стопани се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв.
Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно от 1 април 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. – 4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.
Осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване остава без промяна за 2025 и 2026 ж., но се предвижда да бъде повишена с 2 пр. п. от 2027 г. и с още 1 п.п. от 2028 г.
ТРИСТРАНКА
По-рано днес в Министерски съвет се проведе заседание и на Съвета за тристранно сътрудничество, на което социалните партньори обсъдиха проектобюджетите. Те трябва да бъдат гласувани и обнародвани до края на март, защото закон за удължаване действието на миналогодишния бюджет е със срок на действие три месеца - от януари до март.
Тристранката започна с обсъждане на бюджета на Държавното обществено обсъждане, на което синдикати и работодатели се разминаха тотално в позициите си.
Работодателските организации силно разкритикуваха ръста на максималния осигурителен доход, който се предвижда от 1 април да стане 4130 лв. при сегашни 3750 лв., т.е. да нарасне с над 10%, а всяка следваща година до 2028 г. да нараства с по 300 лв. Представителите на бизнеса се обявиха и срещу предвиденото повишение на осигуровките за пенсия с 1 процентен пункт от 2027 г. и с още 2 п. п. от 2028 г.
На противоположна позиция са синдикатите, които дори поискаха още тази година да има ръст на осигуровката за пенсия. Профсъюзите призоваха и за увеличение на минималното дневно обезщетение за безработица от сегашните 18 на 30 лева.
Председателят на АИКБ Васил Велев подкрепи замразените обезщетения за майчинство и безработица и предложи замразяване на пенсиите. "Замразяване на пенсиите или алтернативно изваждане на Covid-добавката от тях. Тя беше сложена временно, после остана като много временни неща за постоянно. Ние имаме за периода 2022-2024 г. ръст на средната пенсия със 71% при инфлация 25%. Очевидно сме увеличили пенсиите за няколко години напред", каза Велев.
Правителството се отказа от по-скромен ръст на пенсиите от 1 юли и коригира първоначалния вариант на бюджета на ДОО, който предвиждаше увеличение само с 5%. Така пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2024 г., ще се увеличат с 8,6% от 1 юли - процент, изчислен по швейцарското правило. Със същия процент от същата дата се увеличават и минималните размери на пенсиите за трудова дейност и на социалната пенсия за старост, следователно и на свързаните с нея пенсии и добавки. "През 2025 г. се очаква средната пенсия да нарасне с 10,4% в номинално изражение и да повиши покупателната си способност с близо 7,8%", заяви управителят на НОИ Ивайло Иванов.
Още по-неприемливи са предложенията за увеличаване на разходите за персонал в публичния сектор, обявиха работодателските организации. "Средните нетни заплати в публичния сектор вече изпреварват с 26% тези в реалния сектор. Имаме абсолютно необосновани и неприемливи ръстове на възнаграждения в редица сектори без никакви реформи. Най-скандални са увеличенията в сектор "Сигурност и отбрана", коментира Велев.
Все пак част от работодателските организации с много резерви подкрепиха проектобюджета на правителството, защото "трябва да имаме редовен бюджет, тъй като той доближава България до членство в еврозоната", както посочи Добри Митрев от БСК.
"Най-важното е, че се запазва данъчния модел, с който продължаваме да се гордеем. Няма да престанем да настояваме за балансиран бюджет в следващите години", заявиха от БТПП.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) се въздържаха от подкрепа на проектобюджета и изразиха опасенията си по отношение на реалния размер на дефицита, което може да спъне страната ни на прага на еврозоната.
"Това е възможният бюджет след четири години на политическа нестабилност и поредица от избори", каза финансовият министър Теменужка Петкова при представянето на параметрите на бюджета пред социалните партньори. Тя обяви, че в следващите години правителството ще стабилизира публичните финанси и през бюджета ще реализира важни за българските граждани политики. "Намираме се в ключов момент, свързан с изпълнението на един от основните ни приоритети – членството на България в еврозоната. С параметрите на бюджета успяваме да покрием изискването на дефицит", коментира финансовият министър.
На притесненията на бизнеса за силно завишена приходна част на бюджета и почти нереалистични очаквания за 33% по-високи постъпления от ДДС, министър Петкова отговори: "Приходите наистина са амбициозни, но без тази амбиция ние не бихме могли да представим и да се справим в тази ситуация". Петкова посочи, че 30% е делът на сивата икономика у нас, което ни поставя на второ място в ЕС. Проблемът, по думите й, основно се крие в постъпленията от ДДС, затова именно към тях ще се насочат основно усилията на приходните агенции.
Вицепремиерът Томислав Дончев, който е председател на Съвета за тристранно сътрудничество, съобщи, че е сформиран щаб под ръководството на МВР, който има за цел да гарантира, че всички пропуснати приходи, свързани с транзитния трафик, тол такси и глоби, ще бъдат събрани.
