Мерките за борба с пандемията ще доведат до значителни стопански загуби, като макроикономическите измерения почти сигурно ще надхвърлят спада след финансовата криза от 2008 г. Негативните въздействия обаче ще са различни са отделните икономически сектори. Какво показват първоначалните оценки?  Очакваните групи ефекти са три:

Прекият (незабавен) ефект

Това е непосредственият ефект от забраните и ограниченията. Включват се както вътрешните мерки, например за ресторанти, спортни и културни прояви, търговски центрове, така външни, например ограничения в пътувания в чужбина, отменени полети и др. 

Косвеният (средносрочен) ефект

Това са различните непреки въздействия, които с голяма вероятност ще се проявят в месеците, следващи отмяната или смекчаването на преките забрани за дейност и ограничения пред социалния живот. Последиците ще са както от спряната работа и понесените загуби заради противоепидемичните мерки, така и заради неизбежната промяна в структурата на потребление и очаквания спад на заетостта и доходите. 

Зависимостта от външни пазари

Независимо дали става въпрос за незабавни и средносрочни въздействия, за някои отрасли водеща е динамиката на вътрешния пазар, докато за други решаващо е възстановяването на дейността и поръчките на чуждестранните партньори.

Силата на въздействията илюстрираме чрез оценка в 3 степени: „слабо“ (1), „средно“ (2) и „силно“ (3). Оценките са условни, просто дават отправна точка за дискусия, и ще бъдат променяни при получаване на актуални данни за развитието на кризата. Ясно е, че всички сфери на стопански и обществен живот ще претърпят трансформация, включително и публичните услуги. Това означава, че дори дейностите, за които прогнозираме „слаб“ ефект, почти сигурно ще понесат финансови щети и ще се наложи да се приспособяват. 

Как корона кризата ще удари икономиката на България

* Селското стопанство се характеризира с голям дял на самонаетите лица

** Данните за 2019 г. са приблизителни. И в двата сектора има значителен брой самонаети. 

Фокусът е върху работните места в риск - в таблицата са посочени данни за общия брой наети в отделните икономически дейности. Дейността на самонаетите не е отчетена, което предполага, че общата заетост по сектори е по-висока, като това е особено характерно за селското стопанство, ресторантьорството и хотелиерството, както и за някои видове професионални услуги.

Важно е да се посочи, че дори за силно засегнатите отрасли голяма част от компаниите ще се приспособят и ще успеят да продължат дейността и съответно ще съхранят част от служители си. В този смисъл „заетост в риск“ не трябва да се разглежда като прогноза за очаквано закриване на работни места за целия отрасъл, посочени в таблицата.

Статията е публикувана в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Заглавията са на редакцията.