На дневен ред са поредни промени в Наредбата за цените на ВиК услугите, които за пореден път вдигат лавина от критики.
Проектът, подготвен от Комисията за енергийно и водно регулиране, гарантирано ще вдигне тарифите и няма да гарантира качество на услугите, алармира националният омбудсман.
Едно от най-скандалните предложения е осъвременяването на цените на ВиК фирмите да бъде вързано с общата инфлация. Това означава поскъпването на водата да зависи от поскъпването на цените на млякото, брашното, чушките, лимоните, бананите, самолетните билети, хотелите и прочее. В което няма икономическа логика, твърди екипът на обществения защитник Диана Ковачева.
Доц. Ковачева предлага да се обсъди възможността само част от ценообразуващите фактори за ВиК услугите да се актуализират според потребителската инфлация - като инвестициите, разходите за ремонти и за текуща издръжка. В същото време трябва да се изключат разходите за работна заплата, защото за тях има заложено увеличение за всяка година по 15%, както и разходите за амортизации и тези за ел. енергия, защото тя се търгува на борсата и цената се определя на борсата.
Омбудсманът изтъква, че ВиК фирмите получават компенсации за скъпия ток, но тази помощ не се отразява в калкулациите им, когато таксуват абонатите си.
„Предложените изменения и допълнения на Наредбата за регулиране на цените на ВиК не осигуряват в достатъчна степен защита на правата на потребителите, не се осигурява баланс на интересите между ВиК операторите и потребителите", се подчертава в становището на омбудсмана до КЕВР.
Друга критика е, че не се залага цените на ВиК услугите да се обвързват с изпълнението на показателите за качество, а това е изключително важно да бъде направено. В момента хора от много населени места в страната плащат прескъпо за питейна вода, която не става за пиене, защото е замърсена с метали и какво ли не още.
Диана Ковачева посочва, че отново не са взети предвид забележки, които отправя от години - - при всяко утвърждаване на цените на водата да се отчита дали са изпълнени заложените инвестиции и показатели за ефективност.
Общественият защитник критикува и дефектите при определянето на т.нар. социално поносима цена на водата.
Този праг на поносимост е обвързан със средния доход на човек от населението, но се оказва, че за редица области от години липсва надеждна статистика за този показател.
„От информация от сайта на НСИ за периода 2018 – 2022 г. се установява, че има много случаи, в които липсват данни на НСИ: например за областите Ловеч и Монтана за годините 2018, 2019, 2020, 2021; за 2022 г. – за областите Враца, Разград, Добрич, Търговище и т.н. В тези случаи НСИ не може да даде достоверни данни за доходите по области заради висока степен на грешка, но независимо от това те се използват за изчисляване на социалната поносимост. По този проблем КЕВР за пореден път не предлага решение“, посочва омбудсманът.
Общественият защитник призовава КЕВР да отрази тези сериозни забележки в проекта за промени в наредбата.
