Фондът "Сигурност на електроенергийната система", на който се разчита да финансира прехода от регулиран към свободен пазар на ток за българските домакинства, е на дефицит. В момента недостигът в него е 1 млрд. лв., като за февруари фондът е изплатил само 75% от дължимите компенсации на НЕК и производителите на ток.
Това стана ясно на кръгла маса за промените в електроенергийния пазар на едро и дребно, които предстои да настъпят от 1 юли тази година.
От 1 юли, съгласно графика за либерализация на пазара на тока за битовите потребители, НЕК престава да бъде обществен доставчик за домакинствата и те вече ще го купуват директно от частни снабдители - сегашните електроразпределителни дружества. Те от своя страна ще го купуват на пазарни цени от енергийната борса. Въпреки това до началото на 2026 г. домакинствата ще продължат да плащат тока по регулирани цени, които вместо от КЕВР ще бъдат определяни от Министерски съвет. Разликата между по-ниските регулирани цени, на които ще продават електроразпределителните дружества, и по-високите пазарни цени на борсата ще се компенсира до 2026 г. от фонд "Сигурност на електроенергийната система".
"Най-голямото притеснение е, че в момента този фонд е на дефицит", посочи по време на дискусията депутатът от ГЕРБ и шеф на енергийната комисия в НС Делян Добрев. Според него, ако сега фондът има затруднение да плаща компенсации, то след 1 юли затруднението ще е още по-голямо.
Добрев и шефът на КЕВР Иван Иванов обясниха, че проблемите за фонда са били неочаквани и до края на миналата година той винаги е бил с излишък. "Никой не очакваше цената на електроенергията да падне толкова много през последната година, а с това и на постъпленията във фонда, тъй като производителите на ел.енергия го пълнят с 5% такса от приходите си", посочи Добрев. В момента цената на електоенергията на борсата е около 150 лв. за мегаватчас, което е почти два пъти по-малко от прогнозната цена от 250 лева за мегаватчас.
Наред с това рязко се срина и цената на въглеродните емисии и държавата вече не може да разчита на стабилни приходи от продажба на парникови квоти, които също пълнеха фонда. От прогнозните 88 евро за тон те са паднали до 49 евро през февруари. "Не се и очаква сериозен ръст на цената на тези емисии, защото европейските страни ускорено се освобождават от въглищната енергетика", посочи Иван Иванов.
От фонда успокоиха, че все пак са заделили буфер, който да поеме компенсациите към ЕРП-тата в първите месеци след 1 юли. От трите дружества представиха разчети, че ще е необходимо финансиране от 400 млн. лв. до края на годината, тъй като средната покупна цена на тока на борсата е 38% по-висока от цената, на която продава НЕК.
От КЕВР и от фонд СЕС обаче опонираха, че не може да се каже колко пари трябват за целта, защото трябва да е известна в какво съотношение спрямо пазарната цена ще е базовата стойност на електроенергията, определена от МС след 1 юли. След дискусията пред журналисти Иван Иванов разясни, че след 1 юли цената на тока за бита ще се формира въз основа на базова цена, определяна с решение на Министерският съвет, към която ще се добавя компонента, определяна от КЕВР. „Предстои правителството да реши как точно ще бъде определена тази базова цена, но не очаквам рязко повишаване на цените на електроенергията за битовите потребители“, каза шефът на енергийния регулатор.
"Ако дефицитът във фонд СЕС не бъде преодолян, това означава, че трябва да вземем смели политически решения", заяви депутът Делян Добрев по време на дискусията. Пред журналисти той разясни, че едно от решенията е увеличаване на цената на тока за крайните потребители. "Надявам се да не се стигне до там, защото ако трябва да бъде платено от потребителите, това би означавало 20% увеличение на цената на тока за всички - и за бизнеса, и за домакинствата", каза Добрев. Той посочи, че има законова възможност реформата в електроенергийния сектор да се финансира от бюджета.
"Надявам се да се намери решение, което да не ни задължава да вдигаме цената на тока за битовите потребители преди 1 юли", коментира и шефът на КЕВР Иван Иванов на въпрос откъде ще се набавят средствата за покриване на дефицита във фонд СЕС. Той също смята, че трябва да се потърсят нови приходоизточници във фонда, включително и от републиканския бюджет. "Както фондът подпомогна небитовите потребители по време на голямата енергийна криза, сега този жест може да бъде върнат към фонда, защото това ще бъде в интерес на потребителите“, каза Иванов.
