В кризата дори и Комисията за финансов надзор (КФН) планира да вдигне заплатите на своите служители, въпреки че те са сред най-добре платените в държавната администрация и в никакъв случай не са изложени на първа линия в борбата с COVID-19.
Между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет за 2021 г. депутатите от ГЕРБ предлагат поправка в първоначалните разчети за КФН, с която текущата издръжка се завишава с 1.321 млн. лв. По-голямата част от допълнителната сума - 1.198 млн. лв., отива по перото "възнаграждения на персонала". С останалите 123 000 лв. се увеличава максималният размер на новите задължения за разходи, които комисията може да натрупа през 2021 г.
Допълнителните средства ще бъдат за сметка на парите, които комисията внася в държавния бюджет от глоби и санции. През последните години този трансфер е 3 млн. лв., но догодина ще бъде намален с въпросните 1.321 млн. лв.
От началото на 2018 г. КФН стана държавната институция с най-високите възнаграждения, наред с тези в БНБ, след като бе променен моделът ѝ на финансиране. Оттогава комисията, в която работят около 200 души, се издържа единствено от годишните такси на компании, които тя надзирава - застрахователни и пенсионни дружества и инвестиционни посредници. За целта тези такси бяха увеличени драстично - 3-4 пъти, като годишно формират бюджет от малко над 20 млн. лв.
Тогавашната шефка на КФН Карина Караиванова успя да защити пред парламента тезата, че служителите в регулаторния орган не може да получават драстично по-ниски заплати от работещите в частните компании, които трябва да надзирават. Както и че с по-високите възнаграждения се разчита да бъдат привлечени качествени експерти.
В резултат на новия модел на финансиране от такси, събирани от частния бизнес, възнаграждението на председателя на регулатора скочи на 13 148 лв., а на заместниците - на 12 000 лв. Директори на дирекции се сдобиха със заплати от 5133 лв., актюерите - с 4500 лв., главните експерти - с 2893 лв., старшите експерти - с 1989 лв., а младшите - с 1472 лв.
Пред бюджетната комисия, при първото четене на закона за държавния бюджет, председателят на КФН Бойко Атанасов обясни на депутатите, че допълнителната сума, с която иска да се завишават разходите за персонал, ще отиде за вдигане на заплатите само на експертния персонал, без ръководството.
Оказва се, че комисията продължава да изпитва трудности да наеме финансови анализатори, актюери и други експерти, въпреки значително увеличените заплати преди три години. "Средната заплата не надвишава 3300 лв.", посочи като извинение Атанасов.
Той обясни още, че през последните години значително са скочили вноските на КФН в европейските надзорни органи, в които членува. "Ние сами си плащаме членския внос, който вече достига 2.6 млн. лв. годишно. Така намаляват разходите за надзорни мерки", каза шефът на КФН.
