Много български семейства не могат нито да отидат на планираното пътешествие в чужбина, нито да си върнат парите, които вече са предплатили. Става дума за 320 000 резервации, провалени от пандемията COVID 19. Това са данни, оповестени от обединението "Бъдеще за туризма" във вторник. Тогава пред МС се събраха на протест туроператори и туристически агенти, чийто бизнес все по-сериозно закъсва заради корона ограничения по света и у нас. Те поискаха разговор лично с премиера, за да му обяснят, че са на ръба на оцеляването, а властите ги пренебрегват. Новият ресорен министър Марияна Николова им обеща среща, но идната седмица. Темата изобщо не е за подценяване, защото към протестите на недоволните туристически фирми скоро могат да се присъединят и техните стотици хиляди клиенти, които още преди месеци са си резервирали екскурзии и ваканции зад граница, а заради многобройните перипетии, създадени от коронавируса, не могат и до днес да осъществят пътуванията си.
Фирмите настояват да получат помощ от държавата в размер на близо 150 млн. лв, за да могат да се разплатят със своите клиенти, чиито екскурзии са се провалили от началото на годината. Искат и удължаване на срока, в който са длъжни да върнат парите. Те предупреждават, че ако стигнат до фалит, клиентите им няма да получат нищо.
Преди месец Николина Ангелкова, тогава все още ресорен министър, обяви, че от въвеждането на извънредното положение на 13 март до 1 юни около 300 000 българи имат резервации, които коронаограниченията провалят. За този период туроператорите вече бяха натрупали огромни задължения към своите клиенти заради отменени пътувания - 250 млн. лева. Сега сумата се е увеличила, тъй като междувременно са направени още резервации, а много държави отново затягат ограниченията за туристи.
Кеш или ваучер
За да устоят туроператорите в трудните времена на затворени граници и отменени полети заради пандемията, с първия пакет антикризисни мерки им бе разрешено да отложат връщането на пари на клиентите и да ги убеждават вместо кеш да вземат като компенсация ваучери, с които след време да могат да платят друга почивки или ексурзии.
Но очакваното отшумяване на пандемията не се състоя, много държави вече говорят за нова вълна на COVID 19, туризмът остава в капан и все повече фирми, заети в този сектор, неумолимо се отправят към фалит.
"Очакваме от премиера мерки за предотвратяване на масовите фалити на туроператори", обясни пред БНР Емил Абазов от обединението “Бъдеще за туризма“. “Чухме доста неща от новия министър Марияна Николова, които ни вдъхват доза оптимизъм. Но от друга страна с министър Ангелкова също имахме доста конструктивни срещи, а крайна сметка нищо не се случи“, коментира Абазов.
„Вече сме го обяснявали това много пъти - преди пандемията започнаха ранни записвания, клиентите депозираха при нас едни средства, които ние обикновено прехвърляме основно към хотели в чужбина, към авиокомпании. След като се оказа, че туристическият сезон се проваля, хотелите и авиокомпаниите казаха – няма как да ви върнем парите, но ще ви дадем в замяна ваучери на същата стойност, които може да се използва в бъдеще. Повечето клиенти проявяват разбиране и приемат ваучери, други обаче си искат парите, а ние ги нямаме. И тази ситуация продължава вече пети месец“, изтъкна Абазов.
Нито Ангелкова, нито новата министърка, която и досега като вицепремиер отговаряше за туризма, са съобщавали наскоро колко души са се възползвали от опцията ваучери, колко си искат обратно парите и колко са ги получили.
Кой на кого
"Туроператорите, които правят изходящ туризъм, дължат парите на своите клиенти", смята Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма и член на Националния борд по туризъм. Става дума за агенциите, които организират пътувания в чужбина, като осигуряват транспорт, нощувки, храна и др. услуги.
„Тези 320 000 българи са доверили парите си на туроператорите, за да получат туристическа услуга. В случай, че не я получат, са длъжни да върнат парите съгласно Закона за туризма и директивите на ЕС“, заяви Румен Драганов. Дори да не са си получили парите, които са превели на хотели, авио- или автобусни компании, тези фирми трябва да възстановят на своите клиенти сумите за провалените почивки и после да претендират да вземат парите, които са превели на хотели и превозвачи, обясни Драганов.
"Няма договор с хотел, в който да пише, че турагенцията поема загубите, ако пътуването не се осъществи и нощувките се отменят. Ако има такива клаузи, те са нищожни по Закона за задълженията и договорите“, категоричен е експертът. Според него не може агенциите да искат държавата, т.е. данъкоплатците, да им покриват такива вземания с помощи. Туроператорите имат право да искат грантови схеми, но не за да връщат събраните суми за провалени пътувания, а за да разполагат със средства да продължат бизнеса си, смята Драганов.
