Държавата ще може да назначава временно свои представители в стратегически важни предприятия като "ЛУКойл Нефтохим", ако възникне риск за националната сигурност, гласуваха депутатите. Те одобриха на първо четене внесения от "Демократична България" проект за промени в Закона за административното регулиране на петролния сектор.
Основен мотив за приемането на специални текстове за т.нар. "особени управители" са тиражираните напоследък заплахи, че руският собственик може да спре работата на бургаската рафинерия заради санкциите на ЕС, ограничаващи използването на руски нефт. От изказванията в пленарната зала се разбра, че предупрежденията за спиране са по-скоро изнудване с цел смекчаване на санкциите, отколкото реална заплаха. Всички партии в НС гласуваха проекта с изключение на една - "Възраждане". БСП също не бяха във възторг от проекта на ДБ, но все пак го подкрепиха.
Депутатите на Костадин Костадинов се опитаха да превърнат обсъждането на закона във фарс, като един през друг взимаха думата за критични забележки и абсурдни аналогии с близкото и далечното минало. Неколцина "възрожденци" например сравниха проекта с национализацията, проведена от БКП през 1944-1945 г., а други техни колеги заподозряха вносителите на проекта, че искали да одържавят бургаския нефтохим, за да може Иван Костов да го приватизира втори път.
Наложи се от дясно да обясняват на "експертите" от "Възраждане", че национализацията се е случила през 1947 г. и че днес никой нищо не иска да национализира. "Става дума единствено за временно назначаване на управители, ако възникне някакакъв сериозен риск, например за доставките на горива за българския пазар - за срок от 6 месеца плюс още 6 максимум, ако се налага, и това няма нищо общо със собствеността", изтъкна Мартин Димитров от ДБ.
От Костадиновата партия обаче продължиха да се изказват като бранители на частната собственост и наричаха ЕС "нов Съветски съюз", но в същото време не спираха да обясняват, че трябва да се помисли за държавен контрол и национализация на разни сектори - златодобив, банки, "американски тецове", телекоми и и дори медии - защото и те били важни за националната сигурност. Лобиращите за недосегаемост на "ЛУКойл" и за разваляне на златни концесии съвсем объркаха тактическите линии, когато се загрижиха, че ако се приеме опцията държавата да слага свои временни управляващи в частни компании, това щяло да прокуди всякакви чуждедстранни инвеститори. Чу се и "аргумент", че ако държавата влезе в "ЛУКойл Нефтохим", рафинерията щяла да излезе на загуба. Явно някои "вещи" депутати изобщо не знаят, че дълги години нефтохимът отчиташе загуби и не плащаше нито лев корпоративен данък у нас.
От БСП също имаха забележки към законопроекта - притесняваха се най-вече, че ако руската "ЛУКойл" реши да спре рафинерията, защото не й дават да работи с "Уралс", държавата нямало да може да намери алтернативен петрол и да осигури производството на горива и масла на сносни цени.
Бившият енергиен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Делян Добрев набързо изброи няколко аргумента срещу тревогите на депутатите отляво. Той припомни, че и през миналата година нефтохимът е работил с различни сортове петрол - 50% руски и 50% други. Освен това България получи специални изключения от строгите санкции на ЕС - до 2024 г. може да внася руски петрол за производство на горива за вътрешния пазар, както и за продукти за износ в Украйна. И досега експортираните от бургаския "ЛУКойл" продукти са отивали основно за Украйна, обясни Добрев.
Теменужка Петкова, също бивш енергиен министър от ГЕРБ, подкрепи предложения от ДБ проект, като посочи, че някои текстове имат нужда от прецизиране, което ще стане преди второто четене.
