Като мярка за ограничаване дела на сивата икономика МФ предлага да се свали прага за ограничаване на плащанията в брой в страната от 10 000 лв. на 5 000 лв.
Предложението е в пакета промени в данъчните закони, с които служебният кабинет очаква тази година да завиши приходите в хазната с около 6 млрд. лв. и да свие бюджетния дефицит. Те бяха публикувани тази вечер за обществено обсъждане на сайта на финансовото министерство.
Пплащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са: - на стойност, равна или надвишаваща 5000 лв., предлага МФ. Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5000 лв. по курса на Българската народна банка в деня на плащането.
Предлаганото ограничаване на плащанията в брой е в съответствие и с наложилата се практика в други държави членки на Европейския съюз, като Белгия, Гърция, Испания, Португалия, Франция, Румъния, където прагът за плащанията в брой е в диапазон от 2 000 до 3 000 евро.
Периодично финансови министри са предлагали ограничаване на плащанията в брой, но досега в Народното събрание тази мярка никога не е намирала достатъчно подкрепа, за да стане факт.
Както вече е известно в Закона за корпоративното подоходно облагане се въвежда нов налог - еднократно заплащане на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.
Такава вноска ще внасят всички фирми и еднолични търговци, генерирали свръхпечалби. Формулата е доста сложна - предлага се основата за определяне на солидарната вноска да бъде разликата между данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50 на сто от средната стойност, увеличена с 20 на сто, на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 години.
Предлага се солидарната вноска да бъде в размер на 33 на сто от основата и периодът за облагане да бъде от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.
Новият налог не освобождава фирмите от заплащането на 10% данък печалба. Т.нар. солидарна вноска няма да се признава и за разход.
"Въвеждането на тази спешна мярка от страна на държавата ще позволи смекчаване на риска цените на стоките и услугите да достигнат още по-неустойчиви равнища и ще гарантира, че няма да бъдат нанесени трайни вреди на потребителите и икономиката като цяло. Едновременно с това мярката ще допринесе за запазване на устойчивостта на публичните финанси и за осигуряване на необходимите финансови средства за осъществяване на разходните политики на държавата, свързани с обществения ред и сигурността, образованието, здравеопазването и други", пише в мотивите на законопроекта.
От МФ смятат, че начинът на въвеждане на солидарната вноска дава възможност при нормализиране на икономическата ситуация (тоест при реализиране на финансови резултати в рамките на дефинираното в закона адекватно увеличение), дружествата да разполагат напълно с печалбата си, а при реализиране на свръхпечалби (тоест финансови резултати, които надвишават стандартния темп на растеж), допълнителните средства да се използват за подпомагане социалната политика на държавата, насочена към уязвимите сектори от обществото.
Осигурените финансовите средства щели да се насочат към по-нискодоходните домакинства по линия финансиране на пенсиите и за финансиране на други разходни политики и да се балансира потреблението.
За периода 2020-2022 г. държавата е предоставила помощи и компенсации на бизнеса, свързани с пандемията COVID-19, енергийната криза и военните действия в Украйна общо в размер на 10,3 млрд. лева. Най-голяма е сумата за 2022 г. - 5,9 млрд. лв., За 2020 г. предоставените помощи са за 2,1 млрд. лв. , а за 2021 г. - 2,3 млрд. лв., посочва МФ.
Едновременно с това, с цел подкрепа на бизнеса и намаляване или запазване на цените на определени стоки и услуги, бяха въведени намалени ДДС ставки, както и освобождавания от облагане с акциз, припомнят от МФ. Бюджетният ефект от въведените намалени данъчни ставки и освобождавания от облагане с акциз за периода 2020-2022 г. е загуба общо в размер на 908,7 млн. лв., както следва: за 2020 г. - 94,7 млн. лв. , за 2021 г. - 283,5 млн. лв. , а за 2022 г. - 530,5 млн. лв.
Така общо за периода 2020-2022 г. са предоставени 11,2 млрд. лева под формата на помощи, компенсации и намалени данъчни ставки.
В същото време МФ дава данни за прогнозната печалба на фирмите за 2022 г. - 47 млрд. лв., плюс 1,425 млрд. лв. прогнозен облагаем доход на едноличните търговци. В сравнение с печалбите за 2018 г. и 2019 г декларираните данъчни печалби от дружествата и облагаеми доходи от стопанска дейност като едноличен търговец значително нарастват за 2021 и 2022 години със 100%, посочва МФ.
"Анализът показва, че финансовата подкрепа от страна на държавата във връзка с възникналите здравна и енергийна криза и военните действия в Украйна е била навременна и достатъчна, като е запазила не само съществуващия бизнес, но е осигурила условия за неговото развитие и за генериране на печалби", посочва МФ.
ОЩЕ ДАНЪЧНИ ПРОМЕНИ
- Предлага се от 1 юли 2023 г. връщане на 20% ставка за доставките на ресторантьорски и кетъринг услуги, за общата туристическа услуга и за фитнесите. В момента налогът за тези услуги е 9%.
- От средата на година се въвежда акциз за течностите за електронни цигари, не съдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин.
- Всички стоки с висок фискален риск, които се превозват в страната в транспортни средства над 3.5 тона, да бъдат предварително декларирани пред приходните агенции. За тях ще се въведе предварително деклариране на ДДС.
