Няма безплатен обяд - все някога сметката идва. След изсипването на огромно количество "евтини" пари, масирани помощи и компенсации, данъчни намаления и отстъпки, заредили се от началото на ковид-пандемията, та досега, не е за учудване защо цените растат и защо се налага затягане на коланите. Не само в България, но и в цяла Европа.

Нещата у нас обаче са малко по-сложни - през последните три години страната ни е в перманентна предизборна обстановка. Политическите партии, които попадат в кратко просъществувалите парламенти, се надпреварват да ухажват бизнеса и различни групи от електората, без много да му мислят за финансите на държавата. Служебният кабинет отказа да прави бюджет за 2023 г., а

сега вещае фалити и огромни дългове.

Ако новото управленско мнозинство след предстоящите избори не предприеме мерки за увеличаване на приходите и за орязване на разходите още тази година, дупката в хазната ще е около 10 млрд. лв. или 7% от БВП и ще продължи да зее все така широко в следващите години, предупреди служебният финансов министър Росица Велкова. И е права да алармира за предстоящи рискове, макар начинът, по който го направи, да бе като слон в стъкларски магазин. Неслучайно БНБ реагира остро на обвързването на необходимостта от свиване на дефицита с рискове пред стабилността на лева и валутния борд - най-добрата и стабилна реформа, правена у нас, преживяла всякакви политически, икономически и финансови кризи в последните 25 години.

От предложените мерки за затягане на фискалната дисциплина най-силни вълнения предизвика идеята за нов данък от 33%. Служебният кабинет предлага той да бъде наложен еднократно тази година на всички фирми, реализирали свръхпечалба, независимо от големината им и сектора, в който работят.

За да оправдае новия налог, финансовото министерство напомни, че за периода 2020-2022 г. държавата е предоставила помощи и компенсации на бизнеса за 10.3 млрд. лв. - заради ковид-пандемията, енергийната криза и войната в Украйна. Най-голяма е сумата за 2022 г. - 5,9 млрд. лв., когато започна щедрото подпомагане на фирмите за скъпия ток. Отделно от намалени ставки ДДС и от освобождаване от акциз в бизнеса са останали около 1 милиард лева.

В същото време МФ очаква печалбата на фирмите за 2022 г. да е над 47 млрд. лв. - двойно по-висока от годините преди пандемията и енергийната криза.

Със сигурност значителна част от помощите и компенсациите, които фирмите получиха, са се превърнали в тези свръхпечалби, които сега правителстото мисли как да обложи, за да запуши дупки в бюджета.

За някои анализатори

мярката е логична и оправдана

- който е натрупал прекомерна печалба с държавна намеса, нека сега върне парите, щом се налага да се спасява хазната. Още повече, че през есента на миналата година Еврокомисията гласува регламент за същото еднократно 33% облагане на свръхпечалбата на фирмите в сектор "горива". Целта бе със събраните пари чрез програми за подпомагане да се смекчи удара от скока на цените на енергията върху крайните потребители. У нас в 48-то Народното събрание всички партии, без "Възраждане", гласуваха без обструкции новия налог, а рафинерията "Лукойл Нефтохим" преведе в хазната 72 млн. лв.

Идеята т.нар. солидарна вноска да се разпростре върху всички фирми със свръхпечалба, независимо от сектора, обаче се посреща на нож от политиците, бизнеса и голяма част от икономистите и финансовите експерти. Това е шизофренно - с едната ръка държавата дава, с другата прибира, обявиха противниците на подобна мярка.

МФ засега не е дала разчети какви приходи очаква от новия налог. Икономистите обаче се съмняват, че мярката може да има успех.

И докато европейският регламент, на който МФ се опира, налага допълнително облагане на свръхпечалбата от изминалата 2022 г., когато бяха раздадени най-големите компенсации и помощи, то в публикувания от МФ проектозакон дефиницията е променена - предвижда се солидарната вноска да се прави за финансовия резултат от втората половина на 2023 г. Няма никаква яснота дали тази година - пък особено през втората й половина - фирмите ще повторят добрите миналогодишни печалби.

Според икономиста Щерьо Ножаров единственото, което ще се случи, е НАП да затъне дълбоко в администрирането на този данък. Защото много фирми тази година на практика ще са на загуба, но ще трябва авансово да се отчисляват пред хазната. И когато през следващата 2024 г. се прави изравняването на корпоративния данък, НАП ще трябва да връща надвзети данъци.

"Това е мегачиновнически и бюрократичен абсурд

- НАП вместо да събира данъци, ще си губи времето на преизчислява и да връща надвзети данъци", казва Ножаров. 

Други са убедени, че Конституционният съд ще събори подобна мярка. "Противозаконно е в средата на годината да се променят данъчни закони, които водят до увеличение на данъчното бреме", смята икономистът Евгений Кънев. Ако Народното събрание гласува облагане на свръхпечалбата, фирмите масово ще започнат да "оптимизират" данъците си, т.е. да укриват приходи и да надуват разходи. Интересно ще бъде и какви резултати ще отчетат фирмите в средата на 2023 г., когато трябва да подадат финансовите си отчети за изминалата година.

Работодателските организации пресмятат, че на практика държавата иска да наложи 50% данък печалба тази година, което ще замрази всякакви планове за инвестиции и ще прогони чуждите капитали, които оглеждат страната ни. Бизнесът е притеснен, че новата солидарна вноска няма да е еднократна и временна. И имат основание, защото практиката у нас показва, че веднъж въведени, временните данъчни отстъпки и помощи е много трудно да бъдат прекратени и остават да действат за постоянно. Работодателските организации виждат решението за затваряне на дупката в бюджета единствено в орязване на раздутите разходи на държавната администрация и дума не дават да се издума за спиране на компенсациите за скъпия ток. А те по закон трябва да продължат до средата на годината.

От политическите сили не се и очаква друго, освен да скочат срещу идеите на служебния кабинет. В навечерието на избори нито една партия няма да се обяви за вдигане на данъци и рязане на разходи. Не е ясно дали въобще ще се сформира някакво управленско мнозинство в новия парламент, още по-малко - то да води по-благоразумна финансова политика.

Най-неприятно е, когато

всички трябва да плащат сметката на тези, които най-много са се облажили

на трапезата. Така например заведенията вдигнаха цените си, а ресторантьорите продължават да прибират в джоба си разликата от намаления ДДС, въпреки че ковид пандемия отдавна няма.

Според икономиста Георги Ангелов и с облагането на свръхпечалбата ще се случи точно така, ако се осъществи схемата, предложена от служебния кабинет: "Едни взеха раздутите помощи и компенсации през 2022 г., други ще плащат по-големи данъци през 2023 г.", смята той.  Освен това сред фирмите с растящи финасови резултати със сигурност има и такива, които са постигнали успех не заради данъчните отстъпки и опростени разходи за ток. "На практика ще бъде наказан успешният бизнес, който расте заради инвестиции в повишаване на производителност, нови продукти и иновации и не разчита на държавна намеса", казва Ангелов.

Премахване на компенсациите, съкращаване на разходите и връщане на данъчната система във вида й отпреди ковида - това, според финансиста Любомир Дацов, е рецептата, която ще свие дефицита и няма да води до още по-висока инфлация. В противен случай не е далеч времето, когато ще се наложи ДДС да се вдигне на 22%.