Финансовият министър Теменужка Петкова е надула смело приходната част на проектобюджета за 2025 г. с 25% в сравнение с изпълнението през миналата година, за да върже дефицита до 3% от БВП. В същото време разходите на държавата остават все така щедри към определени сектори и пера, въпреки критиките на икономисти и финансисти и настояванията за силно орязване. Спрямо миналата година общо разходите нарастват с 23%, става ясно от публикувания от МФ проектобюджет.
Приходи
Правителството очаква тази година общо приходи в хазната в размер на 90.27 млрд. лв. - при събрани 72 млрд. през 2024 г.
От най-големия приходоизточник за бюджета - ДДС, са заложени 24.8 млрд. лв. постъпления, което е с впечатляващите 33% повече от събраното през миналата година.
"Невъзможно е бъде реализиран такъв ръст на ДДС при заложения икономически растеж", коментира бившият финансов министър Асен Василев. Припомняме, че неговият бюджет за 2024 г. също бе силно критикуван, включително и от тогавашния коалиционен партньор ГЕРБ, заради прекалено оптимистичен ръст на данъчните приходите.
Бюджет 2025 е разписан при очакван ръст на БВП от 2,8% през 2025 г. до 215,231 млрд. лв. и средногодишна инфлация от 2.4%. Според Василев при такава инфлация и икономически растеж (номинално по-висок с 6-7% от реализирания БВП за 2024 г.) може да се очаква ръст на данъчните приходи не повече от 12%, а 30% са нереалистични. "При така заложени приходи, със сигурност дефицитът от 3% няма да бъде изпълнен. Бюджетът е направен, за да не влезем в еврозоната и да свали правителството. По-лош е от този на Людмила Петкова", заяви Василев пред бТВ.
Догодина не се очакват големи промени в данъчната политика, освен силно завишената събираемост.
Повишение на данъчни ставки има при акцизите на тютюневите изделия и всички изделия за пушене. Вместо с планираните 202 лв. на 1000 къса акцизът при цигарите ще се вдигне с 210 лв. на 1000 къса. По-голямо облагане е предвидено за всички изделия за пушене, от което в бюджета очакват 203 млн. лв. допълнителни приходи през 2025 г. от увеличения акциз и още 49 млн. лв. от ДДС, който се начислява върху повишената акцизна ставка.
Отпадането на намалената ставка от 9% на ДДС за ресторантьорите и на нулевата ставка за хляба и брашното ще донесе в бюджета 371 млн. лв. допълнителни приходи. В тази сметка са включени и допълнителните постъпления от ДДС от туристически услуги и фитнеси, за които ДДС бе увеличен от 9 на 20% още на 1 юли 2024 г.
И правителството на Росен Желязков залага на изсветляване на сивата икономика в областта на горивата, като пресече практиката за ДДС измами при зареждане на автомобили на бензиностанциите. Този път обаче не се предвижда да се записват номерата на автомобилите на касовите бележки. Просто се въвежда задължение бензиностанциите да издават винаги фактури, независимо, че купувачите може да са обикновени граждани, които не желаят фактури. Така се ограничава възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит, обяснява МФ. От тази мярка в бюджета догодина се очакват допълнителни приходи от 200 млн. лв.
За да намали загубите за бюджета, МФ предлага от 1 април прагът за регистрация по ДДС отново да се върне на нивото от 100 хил. лв., вместо сегашните 166 000 лв.
И в следващите четири години правителството е заложило да получава като дивидент цялата печалба на държавните предприятия и търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала. За 2025 г. по това перо се очакват 1.127 млрд. лв.
За да увеличи събираемостта на данъци и осигуровки МФ залага да оптимизира работата си по събиране на просрочени задължения, като насочи повече усилия и административния ресурс към събиране на задълженията с най-голям фискален ефект. Друга мярка е затягане на данъчния контрол чрез въвеждане на Стандартен одитен файл, който не е нова идея - тя бе предвидена в проектобюджета на служебния кабинет. Тогава работодателските организации обявиха, че това е излишна бюрокрация, защото се предвижда всеки месец до 14-то число всички предприятия - малки, средни и големи, да подават електронно в НАП огромен сбор от информация. Според МФ обаче това е мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане. От затегнатия данъчен контрол МФ планира 500 млн. лв. допълнително данъчни приходи в бюджета тази година.
Впечатление прави в приходната част огромният ръст на очакваните помощи по европрограми и фондове. При получени през миналата година 3.6 млрд. лв., тази година са заложени 7.4 млрд. лв. - двойно повече. Причината е, че правителството очаква страната ни най-после да получи втора и трета вноска от плана за възстановяване и устойчивост, които бяха забавени през последните две години.
Разходи
Заложените разходи в проектобюджета за тази година са в размер на 96.7 млрд. лв. Това е ръст от 23%. Капиталовата програма на правителството е все така щедра. Припомняме, че миналата година бяха заложени рекордните 10 млрд. лв. държавни инвестиции, но бяха усвоени само 6.7 млрд. Тази година по това перо са предвидени почти 14 млрд. лв. в очакване страната ни най-после да получи втори и трети транш от ПВУ. Финансовият министър Теменужка Петкова вече обяви, че е заварила неразплатени договори за 4 млрд. лв. от миналата и предходни години, които ще трябва да се прехвърлят за 2025 г. Все пак остава неясно, защо при толкова напрегнат бюджет и усилия да бъде свит дефицитът, правителството отново залага рекордни средства за капиталови разходи.
Раздутите разходи за заплати в сектор "Сигурност и отбрана" също остават непокътнати засега. Вдигането на заплатите в МВР и МО ще струват 2,148 млрд. лв. - с най-голям бюджетен ефект в разходната част.
В останалата бюджетна сфера е планирано е увеличение на разходите за персонал с 5%, вкл. заплати и осигуровки, като това ще струва на хазната 283 млн. лв. през тази година.
Общо текущите разходи на държавата, които включват издръжка на бюджетната сфера, заплати, субсидии и социално-осигурителни плащания скачат от 69 млрд. лв. през 2024 г. на 80 млрд. лв.
Първи корекции
Както стана известно, първоначално бе планирано от 1 юли пенсиите да не се осъвременят по формулата на Швейцарското правило, което да спести 400 млн. лв. допълнително разходи от бюджета.
Днес обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че тази идея ще отпадне и в крайна сметка ще се спази швейцарското правило.
Все още не е ясно откъде ще бъдат набавени липсващите 400 млн. лв. Асен Василев коментира, че има грешка в сметките на повишените заплати в МВР - ръстът бил начислен върху брутната заплата, а не върху основната, което надуло с близо 400 млн. лв. допълнителните разходи.
Премиерът Росен Желязков обяви днес, че проектобюджетът за 2025 г. започва с дефицит от 10 млрд. лв. - 6 милиарда, заради заложения 3% дефицит и още 4 милиарда неразплатени задължения от миналата година. Тази сметка обаче е доста манипулативна, защото няма как с 10 млрд. лв. недостиг да се вместим в рамката от 3% от БВП. Желязков уточни, че при съставянето на бюджета водещи критерии са били защитата на доходите от инфлацията и осигуряването на балансиран растеж без увеличаване на данъчната и осигурителната тежест. Премиерът призова за конструктивен диалог при обсъждането на бюджета, защото "стратегическите цели на държавата трябва да стоят над тясно партийните интереси".
Пет дилеми пред властта
"Ако мине номерът" - с този израз съпредседателят на ПП Кирил Петков обобщи поведението на управляващите. Според него бързата реакция на ПП-ДБ и най-вече на Асен Василев е довела до връщане към "нормалното увеличение" на пенсиите. Но остават още пет важни дилеми пред ГЕРБ и партньорите му във властта:
"Подкрепа за младите семейства с допълнителни данъчни облекчения и увеличени средства за майчинство ИЛИ 50% увеличение на заплатите в МВР?
Запазване на високия праг на ДДС за малкия бизнес, за да му се намалят административните разход ИЛИ 70% увеличение на заплатите в службата за подслушване - ДАТО?
Вдигане на заплатите на ДАНС с 60% ИЛИ запазване на максималния осигурителен праг?
Парите да отидат за хората на минимална заплата ИЛИ за кметовете на ГЕРБ и Ново начало?
Влизане в Еврозоната с реалистични приходи от ДДС ИЛИ с опити “да мине номера”, че да се осигурят огромни средства за строителните фирми близки до ГЕРБ с договори за подръжка на пътищата.
Парите на българите не са за бухалки и партийни касички!", коментира Кирил Петков.
.