Половината от работодателите членове на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) смятат, че обявените от американския президент Доналд Тръмп мита за внос на стоки от Евросъюза няма да засегнат пряко бизнеса им. Една трета от анкетираните посочват, че 20%-ните мита ще ги засегнат негативно, докато близо 10% от фирмите посочват, че ще пострадат от 25%-ната тарифа за автомобили и авточасти и също толкова - от митата за стомана, алуминий и производните им.
Проучването е направено сред 620 фирми, които членуват в работодателската организация, и е публикувано на нейния сайт.
Около 150 компании са посочили, че обявените от САЩ вносни тарифи засягат бизнеса им, тъй като участват във веригата на доставка, като изнасят за друга държава, която изнася за САЩ. Най-често държавите са Нидерландия, Германия, Австрия, които изнасят български текстилни продукти, автомобилни части, машини, мобилни и стационарни повдигателни машини и съоръжения, хидравлични крикове, дървообработващи машини, консерви.
Директен износ за САЩ осъществяват около 120 български фирми - основно производители на козметични продукти, хидравлични цилиндри, трикотажни облекла и аксесоари.
Също около 120 наши фирми отчитат друг начин на влияние на тарифите върху бизнеса. Той е свързан със свиване на икономическата активност, риск от рецесия и дори депресия, ако не се стигне до бързо разрешаване на търговската война. Като най-често отбелязвани косвени ефекти се посочват оскъпяване на стоките при отслабване на долара спрямо еврото и масово навлизане на азиатски стоки, машини и съоръжения на пазарите в Европа, което ще окаже силен натиск върху българските производители.
Намаленият износ и промишлено производство на български предприятия ще рефлектира негативно и върху търсенето на електроенергия, на застрахователни и транспортни услуги.
При отчитането на преките ефекти за бизнеса около 180 от анкетираните работодатели прогнозират спад на производството, като половината от тях очакват да е до 5%. Останалите обаче се опасяват, че този спад ще е по-голям, като може да достигне и 30%.
Отчитайки факта, че към момента страната ни е в процес на изграждане на нови производствени мощности, предприятията се опасяват от нарушаване на работните графици, затруднения по доставките на основни и спомагателни машини и съоръжения, обезпечаването на монтажни и пускови дейности с ресурси на изпълнителите, вкл. човешки ресурси, потенциално оскъпяване на инвестиционния процес. При продължаваща криза фирмите се опасяват от затруднено стартиране на производствената дейност поради неблагоприятна пазарна среда.
Очакват се затруднения и забавяне на плащанията и ръст на просрочията от страна на засегнатите сектори.
Сред другите ефекти се посочват и такива с възможно положително въздействие. Например възможността за предлагане на по-евтини суровини на европейския и нашия пазар, което за някои производители може да е предимство. Конкретен пример е потенциалната достъпност на рибни суровини за наши предприятия.
Работодателите отчитат категорична необходимост от предприемане на целенасочени действия от страна на държавата за подкрепа на българския бизнес и икономическа среда. Предвид факта, че част от анкетираните не обсъждат само новите тарифни мерки, от АИКБ установяват, че повече от 1/3 от респондентите смятат, че следва да бъдат предприети конкретни мерки за намаляване на административните тежести и бюрокрацията за бизнеса и гражданите.
Около 20% от анкетираните смятат, че държавата може да помогне с мерки за задържане на персонала както в директно засегнатите от митата фирми, така и в такива, очакващи косвени ефекти като общо влошаване на икономическата активност.
Намирането на нови пазари е разпознато също от 20% от бизнеса като стъпка по посока на справяне с вносните тарифи, като конкретно посочени региони са Латинска Америка, Африка, Канада, Австралия, Близък изток и Азия.
Членовете на АИКБ посочват необходимостта от компенсации за цените на електроенергията като лост за постигане на конкурентоспособност. Част от анкетираните смятат, че премахването на санкциите за Русия ще осигури поевтиняване на енергоресурсите - внос на по-евтин газ и съответно увеличаване на износа за Русия.
