Медия без
политическа реклама

НАП е отписала 10 млрд. лв. данъчни задължения от 2017 г. насам

През миналата година седем фирми са получили 3.4 млрд. лв. от държавни поръчки

21 Май 2021Обновена

Преглед на фирмите, получили средства от обществени поръчки и европрограми, показва, че има силна концентрация на публични средства. През 2020 г. държавата е платила директно на частни фирми 15.8 млрд. лв., от които 3.4 млрд. са съсредоточени в 7 фирми. Т.г. за първите четири месеца 1.3 млрд. лв. публичен ресурс е отишъл в три фирми.

Това съобщи служебният финансов министър Асен Василев на пресконференция с двамата нови шефове на Агенция Митници и НАП Павел Тонев и Румен Спецов.

"Поставям изцяло ново начало за това как приходните агенции трябва да общуват с българските граждани. Започнахме преглед как се харчи публичния ресурс, как се събират данъците и как работят митниците", обяви министър Василев.

Проверките започват от фирмите с най-големи поръчки от държавата и ще се минат през всички подизпълнители до края на веригата, за да се провери дали всичко е изрядно, каза финансовият министър. Той е поискал от всички министерства и агенции разрешение списъкът с тези фирми да стане публичен.

Публични вече са и отписаните изтекли по давност задължения. Те са качени на сайта на НАП в рубрика "Прозрачно управление".

Годишно НАП е отписвала като несъбираеми между 2 и 3 млрд. лв. данъчни задължения. От 2017 до 2020 г. сумата им е общо 10 млрд. лв. Още толкова са натрупани в годините преди 2017 г.

От приходната агенция са изготвили и списък на длъжниците на фиска към момента - фирмите, които дължат над 5000 лв. към НАП. Общо тези просрочени задължения са на стойност 9.9 млрд. лв. Най-големият длъжник е със 160 млн. лв. задължения към НАП, а първите 100 фирми дължат над 2 млрд. лв.

Част от тези дългове са на работещи предприятия и те трябва да бъдат събрани, заяви Василев. Той описа ситуацията като силно притеснителна - "картина на системно несъбиране на данъчни постъпления, на липса на последващ контрол, картина, която е позволила да се натрупат огромни дефицити в системата било чрез измами, било чрез неплащане".

Започваме системна работа да съберем тези пари, каза Василев.

Първа стъпка е проект за електронно фактуриране, който да позволи в реално време да има обмен на фактури, вместо те да се предават 14 дни след приключването на месеца.

Предрегистрационен ДДС контрол на фирмите е друга мярка. Още от регистрацията си по ДДС рисковите фирми ще бъдат наблюдавани дали не е в схема за източване на данъка.

Ще има и публичен контрол на получателите на пари по обществени поръчки и проверка от НАП на големите получатели. "Заедно с Агенцията по обществени поръчки ще работим да се залагат критерии, така че фирмите да бъдат следени дали разходват парите за това, за което са ги получили", каза финансовият министър.

По думите му се работи и по прилагането на още 7-8 мерки за подобряване на събираемостта на данъците. "Доколкото е възможно, без законодателна намеса, ще сменим процедурите, по които работят приходните агенции, така че да пресечем този теч от 2-3 млрд. лв. годишно, заяви Василев.

Новият шеф на НАП Румен Спецов не посочи с колко очаква да се вдигнат приходите в бюджета в резултат от мерките, които предприема в рамките на служебния кабинет. "Не мога да кажа какво очаквам, зависи от това какво имат", бе лаконичният му отговор.

Следващата седмица служебният кабинет ще обяви мерките за подкрепа на бизнеса, пострадал от ковид-кризата.  Финансовият министър заяви, че приходите в бюджета засега вървят по план, но в разходната част са изчерпани резервите. Василев припомни, че парите за добавката от 50 лв. на пенсионерите за юни и юли, както и удължаването с още два месеца на схемата за запазване на заетостта 60/40 са осигурени от преструктуриране на други разходи в бюджета.

Въпреки напрегнатия бюджет според Василев теглене на нов дълг по време на служебния кабинет не се налага. Все пак във финансово министерство ще подготвим нещата за евентуална емисия, която да бъде направена, когато външните пазари са благоприятни, каза Василев.

Митничарите под лупа

Промяна в правилника на Агенция Митници ще задължи всички служители да минават на проверка всяка година, която ще сравнява техните доходи с имотното им състояние, съобщи още финансовият министър. Митническите служители ще подписват декларация, че се отказват от банковата тайна в български и чужди банки и позволят НАП да достъпва информация от имотни регистри и търговски регистри за техни влогове и недвижими имоти.

Служебният министър уточни, че и в момента има възможност да се следи имотното състояние на определени митнически служители, но само по преценка на директора на агенцията.

Зненото "Последващ контрол" в Агенция Митници, което е било премахнато през 2019 г. , ще бъде възстановено. Сега, веднъж след като стоките минат граница, митниците не може да правят тематични и последващи проверки, коментира финансовият министър.

Спад в приходите от акцизи за първите четири месеца на годината, отчете новият шеф на Агенция Митници  Павел Тонев. Спадът се наблюдава при всички видове акцизни стоки - цигари, алкохол, горива и някои енергийни стоки.

Кои са фирмите с най-големи задължения към НАП?

 

 

Фирми с неуредени към 31.03.2021 г. данъчни и осигурителни задължения в общ размер над 20 милиона лв.

 

В списъка не се включват лица с прекратена регистрация и дружества по Закона за задълженията и договорите, както и такива, чиито задължения са разсрочени или отсрочени, изпълнението им е спряно на законово основание или задълженията им са погасени, вкл. и по давност.

 

ОБЯСНЕНИЯ

По-късно днес бившият шеф на НАП Галя Димитрова излезе пред медиите, за да даде обяснения. "Всеки служител на НАП знае, че вземанията, които законът изисква да бъдат отписвани от НАП всяка година служебно, са задължения, които е следвало да бъдат платени повече от 10 години преди това. В конкретния случай от 2017 г. до 2020 г. са отписвани задължения, които е следвало да бъдат платени през годините преди периода 2006-2009 г. Това са задължения, които се отнасят за още по-стари периоди, тъй като ревизионен акт например от 2006 г. е за ревизия, приключила преди това. Известен факт е, също така, че след като изтече срокът за доброволно плащане на задължения към бюджета, трябва да се предават за принудително събиране в Агенцията за държавни вземания", каза Димитрова.

Тя разясни, че това са задължения на фирми, които участват в организирани схеми на данъчни измами, фирми, които нямат никакви активи и чиито управители са лица с нисък социален статус или със задължения, прехвърлени на такива фирми с идеята те да не могат да бъдат събрани. "В тези случаи е налице престъпление, свързано с укриване и неплащане на данъци по Наказателния кодекс, и те се преследват от прокуратурата", добави Димитрова.

Накрая обяви за "изключително несправедливо" да се твърди, че служителите на НАП не са положили необходимите усилия за събирането на тези вземания, тъй като ръстът на данъчните приходи е доказателство за обратното. "Това мисля, че е единствената ми обективна оценка като ръководител на НАП", заключи със самочувствие Димитрова.

Още по темата