Мащабните разходи в новата вълна на т.нар. безплатно саниране ще включат и малките семейни къщи. Правителството смята да насочи 103 млн. лева за смяна на дограма, поставяне на топлоизолация, поставяне на соларни панели на покрива и др. подобни енергоспестяващи мерки в "еднофамилни жилищни сгради" през следващите няколко години.
Това стана ясно на онлайн конференция с участието на Сдружението на общините, на която Министерството на регионалното развитие даде разяснения по темата. Както вече е известно, Европейската комисия горещо насърчава всякакви мерки за повишаване на енергийната ефективности затова в общия бюджет на ЕС са предвидени стотици милиарди евро за такива мерки. България смята да инвестира 3 млрд. лева от своя дял в в саниране на сгради - и частни, и обществени. С други думи, собствениците на къщи, блокове, офис сгради, промишлени халета и тн. ще могат да кандидатстват за европейско финансиране, за да намалят разходите си за ток и отопление и да допринасят за спестяване на вредните емисии във въздуха.
ПЛАНЪТ
Европейското финансиране ще дойде като подкрепа за бъдещия Национален план за възстановяване и устойчивост, който България трябва да съгласува в близките месеци с Брюксел. След одобрението на плана ще бъдат изотвени условията за кандидатстване и желаещите ще могат да подават заявления в съответните общини, обяви зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова по време на онлайн дискусията. Тя обясни, че интегрираната програма за енергийна ефективност предвижда различни мерки - както саниране на частни и обществени сгради, така и подобряване на уличното осветление (мониране на енергоспестяващи лампи, подмяна на кабели и стълбове), внедряване на интегрирани системи за управление на трафика, видеонаблюдение, модули за безжичен интернет и т.н.
ХИБРИД ЗА МИЛИАРДИ
На практика новата вълна на мащабно саниране ще съчетае познатите досега у нас две схеми за подпомагане. Едната беше националната програма за "безплатно" саниране, за която правителството реши да похарчи 2 млрд. лева от данъците на всички български данъкоплатци за оздравяване на старите панелни блокове. За щастливите обитатели на панелките лепенето на стиропор и смяната да дограма наистина бяха напълно безплатни. Фирмите, занимаващи се с ремонтите, също бяха щастливи, защото правителството с лекота осребряваше неприлично високите фактури. Така колосалната сума от 2 млрд. лева стигна само за 2000 сгради - грубо казано, по милион за блок. Кабинетът имаше намерения да продължи с това щедро харчене, но скандалите и критиките охладиха ентусиазма му, а после се стовари и коронакризата.
Другата схема за саниране разчиташе на европейски средства. Тя беше значително по-скромна като бюджет, а интересът към нея не бе толкова голям, защото изискваше обитателите на реновираните сгради да поемат, макар и малка, част от разходите.
Сега кабинетът смята да направи хибрид от двете схеми и санирането на жилища да продължи да е 100% безплатно за обитателите им, като основната финансова тежест ще се поеме от евробюджета, а остатъкът ще се допълни от българския бюджет.
НАДЕЖДИ
Пред дни регионалният министър Петя Аврамова заяви, че новата вълна на "безплатно" саниране може да започне още догодина, като първо ще бъдат финансири блоковете, които се надяваха на пари от националната програма, но парите там свършиха.
Не е много сигурно обаче, че Брюксел ще одобри идеята собствениците на къщи и апартаменти в България масово да не плащат нищо за санирането. Логиката на ЕК е, че пълно покриване на разходите е приемливо само за сгради, чиито обитатели са твърде бедни.
