По искане на ПП-ДБ парламентът спешно разгледа и одобри поправки в закона за санкциите над Русия в частта му, с която наскоро беше наложена такса върху руския природен газ, който преминава през българска територия. Оказва се, че начинът, по който е написан този конкретен текст в закона, създава рискове пред финансовата стабилност на българския газопреносен оператор „Булгартрансгаз“. Законопроектът беше приет и на първо, и на второ четене тази сутрин с гласовете на управляващото мнозинство на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС.
В края на септември т.г. същите формации въведоха таксата в размер на 20 лв./мВтч върху газа, който руската компания „Газпром“ транзитира през България. В закона тази такса е определена като "енергийна вноска". Идеята беше, че така ще се намали печалбата на „Газпром“, а с това и финансирането на войната в Украйна, както и ще донесе допълнителни приходи в бюджета на страната. Тази мярка беше най-активно защитавана от финансовия министър Асен Василев.
Тогава президентът Румен Радев алармира, че това ще доведе до фалит на „Булгартрансгаз“, която държи газопреносната мрежа. Проблемът беше в това, че вноската трябва да се събира от дружеството, което на свой ред трябваше да си търси парите от „Газпром“. Макар че подкрепиха мярката, ГЕРБ и ДПС също предупредиха, че ще се създадат проблеми на „Булгартрансгаз“, ако руската компания откаже да плати. Междувременно, правителствата на Сърбия, Унгария и Северна Македония реагираха остро, защото смятат, че българската мярка ще оскъпи газа, който им доставя „Газпром“ през нашата територия.
Преди по-малко от седмица десните депутати Радослав Рибарски, Ивайло Мирчев и Васил Стефанов внесоха нови поправки в закона. Те предлагат да се запише в него, че енергийните вноски се дължат от ползвателите на газопреносната мрежа, които са вносители на газ, или за които операторите на мрежата извършват пренос на газ с произход от Русия. Иначе казано, парите трябва да се събират директно от „Газпром“. Целта на предложението, обясняват вносителите, е да не се застраши ликвидността и финансовото състояние на оператора „Булгартрансгаз“. Дружеството ще трябва да предоставя информация на агенция „Митници“ за вноса и преноса на газ по ползватели – тоест, агенцията ще трябва да се занимава със събирането на вноските.
По същество това повтаря искането на водача на депутатите на ДПС Делян Пеевски за ремонт на закона. "Разбрахме се с министър Василев, че ще променим закона, така че ако "Булгартрансгаз" не си получи парите от "Газпром", ще си ги търси Министерството на финансите чрез Агенция "Митници" директно от "Газпром" и руската страна, за да няма риск за българското дружество", заяви Пеевски в края на октомври.
На дебата днес Жечо Станков от ГЕРБ-СДС заяви, че при сегашния текст на закона всеки ден „Булгартрансгаз“ задлъжнява с по 6 млн. лв. към държавния бюджет, защото трябва да внася вноската. По негови сметки задълженията към днешна дата са около 250 млн. лв. Така, по думите му, дружеството се „въвлича в ликвидна криза“ и допусна, че може би така то се подготвя за приватизация. Според него плановете на финансовото министерство да събира по 2.5 млрд. лв. годишно от енергийни вноски няма да се сбъднат и трябва да се коригира проектът за държавния бюджет, където тези приходи са заложени. Думите на Станков станаха повод за дълго пререкание с депутатите от БСП, които го обвиниха, че сега протестира срещу закон, който ГЕРБ-СДС е подкрепила.
Нееднократно в парламента се чуха опасения, че остава неясно по какъв начин българската държава ще си събере дължимото от "Газпром".
Самите вносители Радослав Рибарски, Ивайло Мирчев и Васил Стефанов изобщо не защитиха законопроекта си. Липсваха и хората, които се бяха подписали под законодателното предложение, с което беше въведена енергийната вноска - Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков, Христо Иванов, Делян Добрев, Десислава Атансова и Мустафа Карадайъ.
